Криза икономическа люлее цялата планета. Всички са вперили ужасени погледи в индекси и цени, движещи се като на апарат за кардиограма - малко нагоре, много надолу, все към чертата на предсмъртното равнение... У нас като че ли това не се усеща толкова драматично, тъй като България е в перманентна криза и трудно се впечатляваме.

В "Труд" икономическият министър Димитров разяснява парадоксалната същност на управлението у нас: "Правителството води дясна политика, която има леви резултати". Е, има хора, за които есенцията на властта се изразява в координационната система "лява ръка - десен джоб". "Светът се регулира чрез стомаха, а не чрез главата. Необходими са ни нобелисти, а не консуматори, за да се справим с кризата", съобщава още министърът, без да го е грижа, че тълкуванието на тези противоречиви мисли може да докара някому бъбречна криза... "Новинар" също тиражира мъдри констатации на министър Петър: "Европа може и да е в криза, но България е като Хонконг" по привлекателност за инвеститорите и въобще се падаме един райски остров на стабилността. И няма да спрем дотук: "Имаме амбицията да бием Хонконг", цитира министъра и "24 часа".

Нещо като криза на самоличността се наблюдава в "Стандарт", където на португалската певица Мариза Нунеш е посветена статия за посещението и у нас. Изпълнителката е известна също и като Марица, но не и като Мизия, както е представена в "Стандарт". Но какво пък - то в дописката си пише, че жената "Говори няколко езика и има няколко лица" - що пък да няма и няколко имена?

Завършваме с откритие в "24 часа", че "След 60-те започвала възрастта на еротиката" - противно на разпространеното схващане, че на тия години по-скоро започва кризата в тоя жанр. Според сексолога Бостанджиев това е така, защото чак след пенсия на човек му остава време за развлечения. Преди това - работа, ангажименти, деца и стрес убиват оная работа.

Но какво да правиш - човек за мъки и кризи е роден.