Мислеха ги за братя-близнаци, но те бяха само съдружници в бизнеса. Законен, преуспяващ бизнес.

А си приличаха като две капки малцов дестилат - по марковите дрехи, по тъмните очила и по ролексите. Но имаше и една съществена разлика: единият беше с дебел врат, а другият - с дебела шия!

Седяха в полутъмен хол на просторна къща в полите на Витоша, клатеха марково питие в чашите си и обсъждаха живота, загледани в пламъка на камината. Дебелия врат чешеше зад ушите своя домашен любимец, който дремеше в краката му.

- Що не го чупиш тоя - рече Дебелата шия. - Махай му каишката и го гони на улицата!

- Никога! - врътна се отрицателно главата върху дебелия врат. - Той ми е ценен...

- Беше ценен!... - поправи го Шията. - Когато беше министър...

Дебелия врат стана, взе наръч висящи дела и ги хвърли в камината. Лумна буен пламък. Домашният любимец тревожно надигна глава, но домакинът му бутна пачка парични знаци в лапата. Чу се доволно скимтене и леко мляскане - домашният любимец целуваше ръка.

- Тоя само пари гълта! - изгледа го с ненавист Дебелата шия. - Гушата му няма напълване...

- Нищо... - махна с ръка Дебелия врат. - Ако го оставим на една заплата в парламента, ще умре от глад... Пък той още е силен... Утре-вдругиден може пак да се върне в коридорите на властта.

- Да, ама - рече Дебелата шия, - готвел се нов закон... За да отглеждаш домашен любимец, трябвало да искаш разрешението на комшиите.

- Аман от простотии! - избухна Дебелия врат. - Ще им искам разрешение! А моят комшия в съседната вила иска ли ми разрешение, задето е взел да отглежда оная депутатка! Истинска кучка!

- Коя бе? - зачуди се Шията. - А, сетих се... Стига бе! Че що му е тая, тя прилича на къртица. И рови като къртица.

- Абе долна гад е, не стига, че рови, ами не спира да лае - денем, нощем... И по телевизията лае, и по радиото...

- Чух я! - кимна Дебелата шия. - Лаеше по специалните служби...

- И по моя любимец лае! - оплака се Врата. - И хапе! А я пускат без намордник! Пък оня ден, като го извеждах на разходка моя политик, оная кучка знаеш как го погна... Захапа го и го сдави!

- А бе те така са свикнали - каза събеседникът му и поклати масивна шия. - Знаеш ли в тяхната партия как се джафкат! Лаят на пленуми, хапят се по конгреси... Голям зверилник.

- Затова аз моя ще си го гледам тука! - каза Дебелия врат и почеса домашния си любимец зад врата, който също беше почнал да се удебелява. Неслучайно се твърди, че в един момент домашните любимци почват да приличат на господарите си. Външно, пък и по характер.

- Спокойно, момчето ми, тук е сигурно! - погали го господарят. - А пък на комшията аз ще му кажа да тури намордник на кучката си! Не се тревожи...

Домашният любимец изръмжа, протегна се доволно и продължи дрямката си. Дебелия врат стана, донесе дебел наръч висящи дела от мазето и ги хвърли в камината. Пламъкът лумна и се отрази в стъклата на еднаквите тъмни очила, скрили лицата на двамата бизнес партньори. Партньори в законен бизнес, които всички мислеха за братя-близнаци, кой знае защо...