|
| Задържан активист на беларуската опозиция показва знака на победата, преди да влезе в съд в Минск по обвинения в незаконен протест срещу президента Александър Лукашенко по-рано тази година. |
Решението се отнася до всички 41 държавни служители, с изключение на неколцината, които се смятат за отговорни за изчезването на политически затворници в периода 1999-2000 г. Председателката на Централната избирателна комисия Лидия Ермошина също няма да може да пътува в ЕС. Временното замразяване на действието на санкциите ще бъде преразгледано след 6 месеца. Тогава трябва да се прецени дали беларуската страна е претърпяла демократични промени, решиха външните министри. Те обаче оставят в сила замразяването на авоарите на беларуски официални лица в Европа, гласи съобщението на френското председателство.
Отношенията с бившата съветска република и Брюксел се затоплиха през август, когато Беларус освободи последните трима задържани, смятани за политически затворници. По думите на Фереро-Валднер тази жизненоважна стъпка е трябвало да получи поощрение. Тя предупреди, че страната се намира на исторически кръстопът между демокрацията и бездействието. Минск спечели още симпатии в ЕС и въпреки натиска отказа да последва примера на Русия да признае сепаратистките региони Южна Осетия и Абхазия за независими от грузинската държава. Отношенията Беларус-ЕС са обтегнати още след идването на власт на президента Александър Лукашенко през 1994 г. САЩ също не крият неодобрението си към него, като нарекоха правителството му "последната диктатура в Европа".
Външните министри на ЕС се споразумяха да отменят и повечето от санкциите срещу Узбекистан след отчитане на напредък в спазването на човешките права в централноазиатската държава. Мерките бяха предприети през 2005 г. заради убийство на демонстранти в гр. Андижан през май същата година, припомня Ройтерс.
