Съвсем случайно засякох на улицата Неизвестния извършител.
- А! - викам. - Добре, че те срещнах! Ела, ела да пием по едно и да си поприказваме.
Седнахме, поръчахме. Загледах го с изпитателен укор:
- Слушай - викам, - това твоето на нищо вече не прилича.
- Кое моето? На кое нищо не прилича?
- Ами престъпленията ти! Убийства, кражби, отвличания, побои, изтезания... Стотици дела са заведени срещу тебе! Който и вестник да отворя, все едно и също чета - направено еди-кво си, образувана е преписка срещу Неизвестен извършител. Последното - тия дни в Дупница. Започнато било досъдебно производство за пране на пари срещу Неизвестен извършител. Докога все така ще я караме, мойто момче?!
Неизвестният извършител съкрушено сведе глава.
- Не съм аз - въздъхна. - Ей богу! Топят ме! Някоя и друга кражбица, сбиване на мач, туй-онуй, това - да. Обаче повечето най-фрапантни престъпления си имат добре известни извършители. А понякога са даже толкова Известни, че няма накъде повече, обаче - давай, трупай всичко на гърба на Неизвестния... Ти кво мислиш - че на мен не ми тежи ли? По цели нощи не мигвам, обаче какво да направя?! Като са ме нарочили... Известните извършители през това време трупат пачки, строят вили, купуват яхти, обикалят света с манекенки, а аз, нали съм Неизвестен извършител, колекционирам дела срещу себе си и се гърча в душевна агония...
Помълчахме. Поръчах по още една ракия. Попитах как е Фоторобота, виждат ли се...
- Как да бъде? - вдигна рамене Неизвестният извършител. - Колко покушения и опити за убийства са му приписали вече... Щом гръмнат някого, на другия ден във вестниците - хоп! - Фоторобот. Кога с мустаци, кога с бейзболна шапка...Търсят го два-три дни, после заведат дело срещу мене и прикрепят към делото неговия портрет! Абе, не е за разправяне...
Допихме и станахме. На прага той задушевно сподели:
- Понякога, да ти кажа, така ми се иска да стана известен извършител, че да поживея и аз като хората, обаче е невъзможно. Ония, известните извършители, не допускат току-тъй нови хора в своя кръг...
|
|