Жена му измъкна с треперещи пръсти томчето на Киркегор от купчинката книги и го хвърли върху ръждясалото тенеке, което им служеше за огнище. Счепкаха се:
- Не, Киркегор - не!
- Имаш го и в оригинал.
- Но тук има толкова полезен предговор на професора, водил съм си бележки!
- Тогава... - и тя посегна към "Нулева степен на почерка".
- Барт?! - академик Гунджуклиев припадна.
- Когато можехме да направим бартер с него, ти се опъна! - непоколебимо отсече съпругата му. - А ни даваха цяло яйце! Поне да ни посгрее сега.
- Не трябваше да се обвързвам със субект, в чиито представи Платон е баща на Платонов! - бе последната му по-ясна мисъл.
...Само през една стена фолк фурията Глезена хлипаше на бизнесмена си:
- Казвах ти, нали, казвах ти!
- Запри малко флекса ма, че ш`та изкормим! - молеше й се Гъдьо Гъдев - Гъдела.
- Колко са си добре тия с буркан банк... Мама хубаво ме учеше! А ти: "С петдесет лева си палим само пурата!" Всичко - в кредитни карти! А запали си огън с електронни импулси! Връткови си ползват спестяванията за разпалки, ние...
- Ама ти беше кеф на биде от масивно злато, нали?!
- Даже не мога да се удавя в него! За вечеря си направи ланците на фурна! Чао!...
Градът тънеше в мрак. Ни дръвче, ни тревичка дори. Голи, студени стърчаха единствено бетонните пещери, в които се бе изсипала цялата страна. Или поне това, което бе останало от вечно засмените, честни и дружелюбни обитатели на бившата Швейцария на Балканите. Земята трепереше, но не защото митингуващи се друсаха в такт с "Кой не скача, е червен!" Тези, които все още имаха някакви силици, рипаха да се постоплят. Първо спря парното. Последва го скоропостижно електричеството. Тъй нежно обгрижвани от новите им собственици съоръжения, строени още под девиза на Ленин "Електрификация + съветска власт", гръмнаха безответно. Тутакси секна и водата. Страх и ужас сковаха душите. Тук-там улични банди търчаха с неистови крясъци подир незнайно как оцелял плъх. Смачкана старица, в която някои още разпознаваха знаменитата мама Цецка, продаваше препечени хлебарки. Но купувачи нямаше, тъй като кофичка от деликатеса се разменяше само в натура - бала смет за изгаряне или похапка. Никой не смееше да замръкне навън - по пещерите в късен час шепнеха за канибализъм! От някога "зелените дробове на Европа" не бе останал и помен. Това, което не замина за мебели в чужбина и оцеля след пожарите, гря самоотвержено две-три години зинзирикащото гражданство и замина яко дим в небитието. Всяко зло - за добро! Отвориха се невиждани възможности за нови влекове, писти и курортни селища. Само застроителите на съвременна България се изпариха незнайно къде. Правителството абдикира на Фалкона, но след време всички преминаха в графата "Изгубени". По бетонните пещери съседстваха длъжници и монополисти, както и служители на наблюдаващите, сиреч, регулаторни - на галено, органи. И никой не духаше супата. Нямаше такава. Бедстваха Джони Стерлинга, наричан още Китайската капка, престолонаследникът на Вальо Топлото, Адолф Шалтера или Електрическия стол... И кой ли не още. Професор Шушумигов просеше в проценти, една сутрин го намериха озъбен пред руините на Министерския съвет. Бе издъхнал на поста си, несменен и несменяем, като един Гюро Михайлов!
