|
| Лютви Местан обсъжда идеите си за промени в закона за висшето образование с ректори и други участници в организираната от Георги Първанов дискусия за висшето образование във формата "Българските дебати". |
В момента бакалавърското обучение е 4-годишно. Миналата година с промени в закона за висшето образование степента "специалист по", която се придобива основно в колежите, беше заменена от "професионален бакалавър по". Продължителността на този вид обучение е най-малко 3 г.
Лютви Местан определи изискването всички бакалаври да учат 4 г. като "неадекватно политическо решение". Изключение може да се направи само за някои професии, за които 3 г. не са достатъчни, като инженерните, допълни той. В подкрепа на предложението си Местан даде пример с медицинските сестри и акушерките, чийто брой застрашително намалява. Според него най-добрата формула на обучение за получаване съответно на степен бакалавър - магистър - доктор е 3-2-3.
"Тепърва предстои конкретна дискусия по този въпрос, защото наистина има специалности, за които 4-годишното обучение е твърде дълго. Има обаче и такива, за които то е необходимо", коментира пред "Сега" зам.-шефът на образователната комисия Валентина Богданова.
Съветът на ректорите пък предлага да има два вида бакалавърска степен, което да влияе не само на бъдеща магистратура, но и по отношение на възможностите за работа. Според предложените поправки в закона за висшето образование схемата трябва да е 3-2-3 или 4-1-3, като се даде възможност на учебното заведение да прецени колко години да се обучават бакалаврите в зависимост от придобиваната професия и възможните за заемане длъжности. Завършилите 3-годишно обучение трябва да се наричат "колежански бакалавър", а 4-годишно - "университетски бакалавър".
ИСКАНИЯ
Ректорите искат по-голяма автономия за университетите, както и промяна в начина на акредитация на учебните заведения. Според тях акредитацията трябва да е само институционална, вузовете да се оценяват по 10-степенна скала, а не както е сега - по 3-степенна. Висшите училища сами да определят организационната си структура, а академичният съвет да определя факултетите и други звена, в които може да се извършва обучение, предвиждат още промените. Тези предложения обаче не срещнаха подкрепа сред депутатите. Според Местан свръхрегулацията се налага заради липсата на обективни критерии, които да оценяват качеството на образованието.
. Той направи толкова поразии във висшето образование, използвайки за това поста си на председател на Комисията по наука и образование в парламента (дадена му по формулата 8:5:3), колкото едва ли друг е можал. Какъв е неговият ценз, за да дава такива "препоръки"? Вижте как форумците ги коментират, а и него самия! Тази доганова подлога си е въобразил, че може с глупави приказки да омае хората и да му повярват. По отношение на предложението му за намаляване на срока за обучение на бакалаври бих попитал: как за 3 години може един бъдещ инженер да получи достатъчно знания, за да работи в условията на непрекъснато развиващите се високи технологии ? Колкото за изискванията на т. нар. български бизнес просто не ми се говори - тези ли набедени "бизнесмени" 
без образование или с краварско такова ще определят какви специалисти им трябват? Трябват им само подобни на тях мошеници, за да пробутват боклуците и ментетата си на ошашавения български народ, защото в чугжбина, освен суровини, дадени ни от природата, други стоки не минават. И ето, стига се до обсъждания, където не участват тези, които трябва, а напълно некомпетентни субекти, съсипващи малкотоостанало от многострадалното ни висше образование!
