Понякога ми е болно от нашенските сатири, които иначе приемам с удоволствие - аз съм майтапчия също. Но когато се мине границата, това вече е в ущърб на страната. Никой ли не се замисля, че това нарушава имиджа не на министъра, а на България. Защото вече чуждите политици знаят кой стои насреща им. Или пак е в сила старата поговорка: у нас е гонен, признат навън?

Симпатизирам на това шоу (на Слави, б.р.), но има неща, с които човек не бива да си прави гаргара. Здравото семейство е крепило много десетилетия духа ни. Да се чувствам виновна, че имам здраво семейство и с това някой да се гаври, не звучи нормално. Може би само хора, които никога не са имали семейство и не знаят как се гради и колко е трудно, могат да подходят по такъв начин. А може би пък това е дълбоко собствена болка за това, че го нямат... Всеки има право да твори, намираме се в демокрация. Аз като композитор също мога да направя прекрасна сатирична песен и тя да се запее, уверявам ви. Така ли се обединяваме като нация?

Аз нямам изкадруван човек (в министерството, б.р.) и това е прекрасно. Защото рано или късно истината излиза. Нямаше нито един случай, в който да ми кажат: ето този човек го изкадрува тя. Ето, с новия зам.-министър г-жа Йосифова се запознах съвсем скоро. А тя беше предложена за съветник от Ганчо Карабаджаков, който си отиде... Но нека упреците бъдат към мен. Съгласна съм. Да застанеш зад гърба на съпруга си е достойно. Аз съм на "щат съпруга", но не в МК, а у дома - моята крепост. Даже с голяма болка напуснах балетното училище, тъй като е структура към министерството. Балетните корепетитори в света са изключително малко - броим се на пръсти...

Съвсем малко време имаме за разговори със съпруга ми. Не успяваме, ако щете, дори делови семейни въпроси да обсъдим. Неговата ангажираност е безкрайно голяма. Така че много рядко, ако попита нещо, бих могла да дам своето мнение. Но мисля, че е достатъчно мъдър, за да се нуждае. Стига с тези химери!

(в. "Труд")