|
| Цанко Цветанов |
- Г-н Цветанов, как се чувствате в Ловеч?
- Нормално. В "Литекс" са създадени добри условия за работа. Извън футбола животът е спокоен. Даже в Ловеч се стига и до другата крайност - прекалено спокойствие. Липсата на напрежение понякога може да се окаже причина да не се постигат максимални резултати.
- След загубата от "Локомотив" (Сф) се заговори за миникриза в "Литекс"...
- Аз не приемам тези думи. В България като цяло хората имат един голям проблем - резултатът на отбора в края на седмицата определя има ли криза, или не. Да, може би "Литекс" не е имал достатъчно точки, но аз криза в клуба не съм видял. Само ако отборът трайно не играе добре, може да се каже, че има криза. За нас е важна играта. Засега "Литекс" лъкатуши в изискванията ни за начина на водене на играта.
- На какво се дължи това?
- Първо - на промяната на стила. И второ - не е лесно да се играе офанзивно. Без да правя комплименти на себе си и на Станимир Стоилов, мисля, че единственият отбор в България през последните години, който знаеше да играе в атака, бе "Левски". Сега искаме да направим същото - "Литекс" да знае какво да прави в нападение. Всички български отбори знаят как да се защитават, понеже е лесно - нареждаш се отзад и започваш да пречиш. В нападение е по-трудно.
- Колко време ще трябва на "Литекс" да заиграе както "Левски", когато направи пробив в евротурнирите?
- Има някакви наченки, на моменти се получава. Нормално е да има колебания, защото работим отскоро. Просто постоянството трябва да стане навик на футболистите. Всеки иска днес или утре да е шампион. Когато отборът започне да играе най-добрия футбол в България, тогава - да. А "Литекс" ще може.
- Стигна ли българският футбол дъното?
- Не, но ако продължаваме по този начин ще слизаме още надолу. Аз мисля, че националният отбор има добри футболисти, които не стигат тавана на възможностите си. Що се отнася до клубния футбол, той ще продължава да изостава, докато точкогонството и временният резултат са важни. "Дай да бием днес, пък каквото ще да става утре"... И да твърдим, че сме играли страшно, да се самозаблуждаваме. Българският футбол ще продължи да слиза надолу и докато не започнем да произвеждаме качествени играчи, докато не си оправим терените и условията, докато не започнем да се опитваме да играем футбол. Сега повечето български отбори откровено пречат на фаворита или на този, който може да играе. Българските играчи са кът - проблемът е, че класните излизат в чужбина.
- Кризата в българския футбол се отразява на националния ни отбор. В него обаче са Бербатов, Мартин, Стилиян. Какво тогава пречи на тима?
- Проблемът на националния отбор е проблемът на всички българи - че трудно работят в колектив или за колектива. Аз мисля, че донякъде са справедливи и критиките, че Бербатов не дава най-доброто от себе си за националния отбор. Той и другите водещи футболисти трябва да поведат останалите, а не да се оправдават с тях, че не са достатъчно добри. Защото футболът се играе от 11, а не от един, двама, трима. В националния отбор се събират 18 и се предполага, че това е най-доброто. Колективната игра обаче куца. Може би това е плод и на възпитанието, което получават българските футболисти - сега те не излизат да играят заради футбола, да играят добре и да побеждават, а излизат да излъжат. За мен голям проблем е и фактът, че се подценяваме. Всички обясняват колко не са добри нашите национали.
- Виновен ли е и Пламен Марков?
- Всеки треньор има свои разбирания за футбола и ги прилага на терена. Така че отборът би трябвало да превъплъщава разбиранията му. Аз съм разочарован от мача с Италия. За този с Грузия не говоря. Разочарован съм, че нашият отбор излезе да не загуби, а не да спечели. Предварително се предадохме, че италианците ще са първи в групата. Това е, което ме дразни в нашия футбол - примиренчеството. Едва ли не, щом идва световният шампион, дайте да не ги бием. Не излязохме като мъже да играем за победа. Знам, че някой ще каже: "Ами ако бяхме паднали?" По-добре да паднеш като мъж, отколкото да завършиш наравно, без да покажеш желание за победа. Преди 15 г. имаше футболисти, на които не им пукаше къде и срещу кого играят... Да, и тогава националният отбор е губил. Важен е начинът, по-който губиш или печелиш.
- Скоро ще се навършат 15 г. от паметния мач на "Парк де пренс", в който победихме Франция. Кога националният отбор може да повтори подобен двубой?
- Този мач бе началото на големите ни успехи. За да го повторим, трябва да сме с реални шансове да се класираме на голям форум. Мисля, че историята трудно се повтаря. Тогава имаше футболисти, които вярваха и знаеха, че са добри. Дори вярваха, че са най-добрите в света. Докато сега се подценяваме като играчи и като отбор и казваме: "Толкова можем". Затова трудно ще постигнем големи резултати. Мен просто ме бе яд, като слушах примиренческите думи след мача с Италия.
- Хората от вашето поколение като Борислав Михайлов, Йордан Лечков се опитват да променят българския футбол, но те търпят доста критики...
- Нормално е, който работи, да получава и критики. БФС не е достатъчно решителен в изчистването на проблемите, за които говорим. Най-вече в подобряването на условията за работа. Тази година БФС се провали в лицензирането - допуснато бе пак да се играе на такива терени, при такива условия. Има само два терена за нормален футбол - на "Герена" и в Мездра. Дори на "Литекс" не е достатъчно добър.
- Задаващият се нов конгрес на БФС ще помогне ли на футбола?
- Надявам се. Аз продължавам да смятам, че Боби Михайлов може да продължи и да промени нещата. Дано получи достатъчно доверие. Има и положителни неща в работата на БФС. Не мога да кажа, че всичко е негативно. Може би става по-бавно, отколкото на мен ми се иска.
- Правилни ли са идеята и пътят за развитие в "Литекс"?
- "Литекс" се утвърди като един от клубовете, които заедно с "Левски" създават условия за футбол. Добро впечатление правят "Черноморец", "Черно море", "Сливен" и "Локомотив" (Мездра), където инвестират във футбола. Не в играчи, а в базата, в детско-юношеската школа, в екипировка. Иначе е тенденция да се инвестира в играчи днес и да постигнем резултати, а утре тези футболисти ги няма, резултатът - също. И се вайкаме...
- Прокрадна се идеята България да кандидатства за домакинство на европейско първенство. Може ли да приемем подобен форум?
- Това според мен е само една PR кампания. Ние нямаме терени, на които да играят отборите от "А" група! А представяте ли си европейско първенство? Да не говорим за тренировъчни игрища. Може би една лястовица се появи с тв правата. Дано има и втора - БФС да подобри лицензирането, защото е срамно да се играе на терените в Благоевград, Сандански, на "Локо" (Сф), които са трагични.
- Само финансови ли са причините славни в миналото отбори като "Етър", "Спартак" (Пл), "Дунав", "Марек", "Берое", "Ботев" (Вр) сега да са на незавидно ниво?
- И финансови, и организационни. Просто не успяха навреме да се преустроят и да се нагодят към новите условия. "Етър" например в момента има нелош потенциал. Надявам се, че в лицето на Сашо Ангелов са намерили треньора, който да поведе отбора в правилната посока. Според мен парите в "Б" група са горе-долу едни и същи. Но хората не знаят как се прави клуб. Много е лесно да направиш отбор. Вадиш парите, правиш състав за година-две. Но да направиш клуб, е много по-различно и трудно. Трябва да почнеш с базата, школата, да почакаш 4-5 години, за да видиш плода на тази школа. Част от тези деца да влязат в първия отбор и т.н.
