|
| Димитър Денков |
Но по-впечатляващ е отказът нещата да се нарекат с действителните им имена, с което гузно се подминава особено у нас, че изборът на Обама е и
реабилитация на политическата левица
Колкото и да е удобно твърдението, че разликата между нея и десницата се била загубила и че американското ляво не било европейското, да не говорим пък за българското, трудно е да се отрече: Обама спечели с леви послания; избраха го предимно губещите. А лявото, интуитивно разбирано, е винаги на тяхна страна. Затова трябва да се съчувства и на загубилия Маккейн, както и да се приеме не само като куртоазия изразеното възхищение за успеха на - забележете! - вече неговия президент: той успял да вдъхне надежда на толкова много американци, които досега са вярвали, че имат малко власт.
Това е надежда за всички малцинства, които са мнозинство поради една причина: губят от статуквото. Сега те намериха в Обама обединителния си образ, зад който прозира възможната печалба.
Търсенето й е обяснимо не само защото отвсякъде се натрапва, че човешкото съществуване има смисъл при личен успех. Двадесетина години политическата коректност, изпъкваща на подходящ рекламно-медиен фон, приписваше нормалност на обществено устройство, гарантирано от успяващи елити и кланове. При всичките им морализаторски, светски и верски пози, те използваха властта си за собствено облагодетелстване дори тогава, когато се наричаха леви и не вкарваха непременно роднини в кръга на печелившите. Криещи се зад приказките за прогреса, ефективността и задължителната печалба, те съкращаваха разходите за здравеопазване и образование, пренебрегваха бедните, намаляваха данъчния натиск върху богатите и покрай лицемерната грижа за "неравностойните" се уповаваха на вродените качества за оцеляване на всички останали. Това личеше и във външната политика, прикрита зад лозунгите за демокрация и човешки права. Което не пречеше, дори предполагаше да се оправдават войни срeщу призраци като Осама бен Ладен и "Ал Кайда" и инкарнации на Фюрера в лицето на Милошевич и Саддам Хюсеин; да гинат маса невинни иракчани и афганистанци, но да се броят точно само жертвите от страна на т. нар. международна общност; да се планират мироопазващи бомбардировки и да се дамгосват народи, религии и държави като източник на злото; да се ограничават права с "патриотични закони" и биометрични данни в паспортите за иначе "свободно движение".
Тази политика не само се представяше за единствено разумна; тя
силово се налагаше като успешна с политическо и медийно безочие
Че тъкмо нейното провеждане подсилва злите причини, които я увековечават, е сред ония хитрости на разума, които някога Хегел бе наредил сред движещите условия на историята. Хитростта обаче винаги е до време - докато стане нагла; разумността рядко е симпатична в историческите си проявления - особено ако се налага със сила.
Отхвърлянето на тая политика тъкмо в страната, която най-упорито я осъществяваше, несъмнено ще доведе, ако не до коренна промяна, поне до смекчаване на тия решения, приемани за единствено нормални вероятно и затова, защото на повечето езици "дясно" означава и "право", а и повечето хора си служат по-добре с дясната ръка.
В страни, които бездруго я карат криво-ляво, това сигурно ще предизвика доста нелепи опити да се следва новата права линия. Нелепи най-вече затова, че нея се канят да държат същите, които с подобна страст подкрепяха до вчера друга политика, като угодничеха срещу съответни комисионни и гаранции за властта им. Това вече се забеляза у нас и в известен смисъл е по-смешно от обявяването на 4 ноември за национален празник на Кения. Не мина и ден от изборите в САЩ, и министърът на отбраната обяви ограничаване на контингента в Ирак, както и евентуалното му изтегляне. В БСП взеха да обсъждат отмяната на 10%-ия данък, припомняйки си даже предизборните обещания от 2005 г., все още твърде десни в сравнение с тия на Обама. А радетелите на вечната дружба между България и САЩ намериха основания за вярата си, че новото олицетворение на "Америка" ще върне привлекателната й сила, помръкнала от политиката на Буш. Спомените за една друга вечна дружба пък родиха аналогии между Обама и Горбачов, както и мъдрости за "перестройка в САЩ". Докога ще е всичко това, не се знае: до 20 януари има много време, а до 4 ноември 2012 г. - още повече.
Широкото одобрение, което получи Обама в САЩ и почти навсякъде по света, затънал в рецесия, обаче показва, че
поне надеждата за промяна е жива
Дали и доколко тя ще бъде осъществена, ще определи действителното му място в историята. Засега то се крепи главно на факта, че е първият цветнокож, избран за президент на САЩ. А и следва да се помни, че в тази страна винаги е имало достатъчно организирани или спонтанни действия, които са вкарвали в историята не по-малко надеждни президенти и харизматични лидери. Абрахам Линкълн, Джон и Робърт Кенеди и Мартин Лутър Кинг са достатъчно болезнени примери, за да не бъде това само намек за възможното историческо място и на Барак Обама при тъй хитро практикуваната набожност, която истински се радва, когато й се предлагат нови кумири.
|
| --- |
лъха от статията-студия... същий фукуяма и краят му безначален ... 
Волен Сидеров: Явно и новият президент на САЩ – Барак Обама се е атакизирал 
