Трябваше да ни налегне световна финансова криза, за да узрее брюкселският чиновник за идеята, че праволинейната му политика по зарзаватите е прогнила.

"Това е ново начало за кривата краставица! Няма смисъл да хвърляме годни продукти само заради неправилната форма", заяви земеделската еврокомисарка Мариан Фишер Бьол с такъв невъздържан патос, сякаш Берлинската стена рухна пред очите й. И неволно разкри, че досега безсмислието и формализмът са били водещи начала в несъветския Съюз...

Да, паднаха част от регулациите. Но защо въобще са възникнали? В Съюза съществува благородната цел у европееца всичко да е красиво - и дрехите, и капиталите, и валутата, и политиката, и общият пазар, и краставицата, патладжанът, дръжковата целина, главестото зеле... Има и едно фундаментално клише, че "ЕС гради икономика на знанието". По тая логика властваше и доктрината, че европейският плод-зеленчук следва да има и познавателна стойност. Например - динята с природните си меридиани да има ясно и коректно обозначение на Гринуич...

Разбира се, гладният човек, особено на Изток, плюе на тоя гнил формализъм и на кабалистичния език на брюкселската бюрокрация. Гражданинът в преход или посред криза набляга само на съдържанието. Плюска неизбирателно, безпросветно гази в селскостопанската кал, от рождението до смъртта си неосъзнаващ значението на формата... Той изпитва кръвна заинтересованост към стандартизацията единствено на спанака - като ценови таван.

...И така, спираловидното развитие на света отново се самодоказа. "Капиталът" претърпя ренесанс вече в качеството си на бестселър. Национализациите на банки станаха отегчително всекидневие. А най-пресния щрих в картинката на комуняшкия ренесанс внесе височайш чиновник от Брюксел на чисто българска почва: тези, които сме с аграрна ориентация и въобще ни влече към почвеничество, да се обединяваме в кооперативи!

Така колелото на историята ни ще се извлече от кризисния коловоз, за да се повлече по нова, още по-извисена врътка на спиралата на цивилизационния друм.