По тоталитарно време студентите изучаваха две необяснимо диференцирани научни дисциплини: политикономия на социализма и политикономия на капитализма. Още тогава се чудех като какви ще да са съществените разлики между тях, че да им ги набиват в главите поотделно. После разбрах, че това фактически било една и съща наука, изучавана в две части - "политическа" при социализма и "икономия" (сиреч economics) при капитализма.

Щото по тоталитарно време ние с чиста икономика не се занимавахме. С чиста идеология се занимавахме. Повдигане на съзидателния дух, революционно мислене, нарастване на съзнателността на населението, дисциплина и самодисциплина на работното място, социалистически обезателства, предконгресни почини, стахановско движение, вдъхновяващ пример на квадратно-гнездовия способ, заразително значение на ломските ямки, във всеки дом - говедо и т. н.

Затова ни и биха ония империалисти оттатък океана и отсам океана.

След началото на промяната преодоляхме наследството от идеологизацията на икономизацията и се отдадохме на усилена икономизация на идеологизацията.

Сблъскахме се и с нови форми на икономическа активност, опознахме нови закони на пазарното стопанство. Финансовите пирамиди например, подчинени на нелогичното "Нарастването на обещаваната лихва води до намаляване на заложената главница" с логичната му крайност "С максимална лихва към нулева главница".

Или с благородната традиция почтените мафиоти да не обясняват произхода на първия си милион, а да се иска виртуален засекретен отчет чак след петдесет и първия (без да се уточнява дали милион, дали екзекутиран конкурент).

Помним и романтичния припев: "Вземи панелите, трабанта, но въздуха ми остави!" Романтиците си останахме с кремиковския въздух. Прагматиците мушнаха пликчета с пари в джобчетата на кметове и общинари и замениха панелките за апетитни парцели в центъра на столицата. Така усъвършенствахме бартера от "кон за кокошка" в народната приказка през "кокошка за кон" в епохата на първоначалното натрупване на далаверите към "половин кокошка за конско хергеле" във времето на зрелия хайдутизъм.

Бързо отминаха времената на адаптирането към невероятното обстоятелство на извеждането на бюджетния излишък и моралния дефицит едно от друго. Удивително тлъстият бюджетен излишък вече не удивлява никого. Обстоятелството, че бива използван главно за ремонт на кабинети, снабдяване с безобразно скъпи лимузини и строеж на резиденции, определя и формулировката на новата за света фискална закономерност: "Бюджетният излишък е функция на служебния лукс".

Да не говорим за евристичната роля на родната "Топлофикация" в откриването и утвърждаването на нови финансови конструкции. Не ви достигат средства да покривате сметките за поскъпващото парно - отказвате се. Запечатват ви радиаторите, зъзнете, но продължавате да получавате известия за дължими суми - за жилищната инсталация, за загубите при топлопренасянето и топлоразпределението, за такси, за лихви по таксите, за изтърканите подметки на обикалящите инспектори. Особената ситуация бе отразена в отдавна популяризираната единадесета аксиома на Василев: "Ако не можеш да платиш, за да си купиш нещо, ще платиш, за да не си го купиш".

Така е при политикономията на хайдутизма.Колкото по-малко имаш, толкова повече нямаш.