Двайсет и седем 11-годишни хлапета позират усмихнати за снимка на класа. Годината е 1972. Място на действието - частното училище "Пунахоу" на Хаваите. Днес всички тези деца са извървели своя път и доста от тях са постигнали успехи в живота и професията. Един е станал учител, друг - адвокат, трети - лекар, а четвърти - артист. Един е командир на батальон в Ирак, друг е измислил дезодорант на хапче, което се поглъща. Сред тези малчугани е и новоизбраният американски президент Барак Обама.

"Бяхме много задружен клас", разказва Шарън Янаги - днес директор на базираната във Вашингтон Федерация на японските фирми на американския пазар.

"През междучасията всички играехме заедно футбол, и момчетата, и момичетата. Не допускахме деца от други класове", допълва Дебора Чън - днес собственик на консултантска фирма в Хонолулу. "Но се налагаше да разделяме Бари от Малкълм Уо (днес художник в Калифорния). Те бяха най-добрите и когато играеха заедно, мачът винаги свършваше за рекордно кратко време".

Съучениците си спомнят Бари като самоуверено момче, което обаче никога не се държало арогантно. Той се появява за първи път в училището през 1971 г.

"Първия учебен ден седяхме навън и един съученик ми каза: "Имаме нов ученик, казва се Барак Обама". И ето го - усмихнат. Много общителен. Веднага го харесаха всички. Заради неговата ведрост учителите често го питаха за мнението му по даден въпрос", разказва Шарън. Тя си спомня още как всички родители чакали децата си пред училището, а дядото на Бари се качвал чак на последното стъпало пред входа.

Роналд Луи (днес спец по информатика, сътрудник на разузнаването в "лова" на терористите) чувствал особена близост с Бари. И двамата - без баща. Майките и на двамата - далеч. Когато пораснали, започнали едновременно да се интересуват от баскетбол, дискотеки, момичета, шах. Бари бил доста добър ученик, пишел стихове в училищния вестник. Имал много по-изразени интереси от връстниците си и бил жаден за новостите. Всички слушали рок музика, а той - джаз.

Дийн Андо, делегат на Конгреса на демократите, на който Обама бе номиниран за кандидат-президент, твърди, че "усмивката на Бари, походката, жестовете и днес са такива, както тогава. Интересуваше се повече от баскет, отколкото от политика." Роналд Луи помни нещо по-различно: "Веднъж Бари ме последва след часовете и попита: "Ей, ти си китаец! И комунист ли си?" Странен въпрос, защото на тази възраст мнозина от нас не знаеха изобщо какво е комунизъм и какво представляват комунистите. Вкъщи после майка ми обясни, че сме се преселили в САЩ, защото дядо ми се е опълчил на комунистите. Бари бе с едни гърди пред нас по такива въпроси. В по-горните класове той познаваше световната политика на ниво с една степен по-високо от това, което мнозина успяват да достигнат едва след като са учили в елитни университети".

Обама играел тенис с Тери Ан Лин. През 1981 тя става "Мис Хаваи", а днес е известна с ролята си на Кристън, сестрата на Рич в "Дързост и красота". Според Роналд - когато видял как Тери е достигнала върха, Обама започнал да вярва, че всичко е възможно.

Едно е сигурно - за неговия успех голяма роля е изиграла Мейбъл Хефти, която Обама описва в автобиографията си като "съвършената преподавателка", успяла да накара всяко дете да се чувства специално. Някога била учителка и в Кения.

Един ден тя поканила бащата на Обама на среща с класа, защото малкият ги бил излъгал, че баща му е африкански принц. Оказало се, че е обикновен човек. Въпреки това разказите му за борбата на кенийския народ срещу колонизаторите запленили децата. Обама бил много горд този ден.

(Вивиана Маца, "Кориере дела сера")