Бивша мутра, понастоящем добре облечен бизнесмен (трепач Версаче сако, шикозни Армани панталони, пък към ризата, вратовръзката и обувките да не се отплесваме) излиза - представете си! - не от казино или бар, а от квартална бакалия. И носи две кофички с "Активия", понеже муцката му (манекенката, дето ще я прави мис "България") има проблеми със стомаха.

Странна гледка, нали? Можеше да разхожда "Джони Уокър", а не кисело мляко, но какво да се прави - прекалено загадъчна е душата на една бивша мутра, понастоящем добре облечен бизнесмен, особено когато е славянска.

Та накъде се отправя? Към автомобила си, разбира се. Да не мислите, че ще влезе в трамвая? Една истинска бивша мутра, понастоящем добре облечен бизнесмен, по-скоро ще влезе в книжарница, та да си купи например ценни книжа по курса за деня. Че и в Софийската филхармония може да влезе, за да чуе например "За крадец не ставаш, сине, ти си будала" - ще свирят и ще пеят, къде ще ходят! Ама да влезе в трамвай - никога! Защото едно нещо, което се движи само по релси, знаеш ли къде може да те откара...

Стига бившата мутра, понастоящем добре облечен бизнесмен, до автомобила си, но точно тук възниква голям проблем: как да отвори вратата с тия две кофички "Активия" в ръцете? Брех, маа му стара - че то по-лесно е да кажеш колко прави две и две!

Няма как - проблемът трябва да се реши умно, независимо че е много голям. И го решава! Решава го направо като по ноти за изпълнение на тъпан.

Та в какво се състои далаверата: оставя кофичките върху покрива, отваря колата и влиза вътре. Браво! И какво победоносно изражение! Като на оня - какъв беше? - абе, дето утрепал ламята (сигурно щото не си е плащала рекета).

Какво става обаче? Бившата мутра, понастоящем добре облечен бизнесмен, е вътре, ама кофичките - не, пък колата аха да потегли... И точно тук изскача един услужлив гражданин с българско самосъзнание, т.е. да му се чудиш на акъла. С риск за живота си той застава пред автомобила и прави знаци с ръце да не тръгва. Мале мила - бившата мутра, понастоящем добре облечен бизнесмен, отново отваря вратата и свирепо излиза.

- Кво искаш бе, прошлек? - пита още по-свирепо. - Да те спонсорирам с некой тупаник ли искаш?

- Млякото... - едва успява да каже гражданинът, понеже е на път да си забрави и майчиното.

- Верно - сеща се (каква памет, а?).

След което се извръща да вземе кофичките "Активия", купени за муцката му (манекенката, дето ще я прави мис "България"), обаче ги бута с лакът. Пък колко им трябва на тях - отплесват се активно, падат и се пръскат на паважа. В резултат на което да не ви разправям какво става с трепача Версаче сако, шикозните Армани панталони и умопомрачителните обувки от крокодилска кожа, дето струват хиляда и осемстотин долара (едната!). Тук просто няма как да не се отплеснем към обувките, тъй като те са най-оплескани в случая.

Леле, мале - по-кисела мутра едва ли сте виждали през живота си! Такава човек може да види само в предсмъртния си час. Сещате се, разбира се, чий е този предсмъртен час. То се знае - на услужливия гражданин. Нали все някой трябва да го отнесе...

То затуй днес вече няма услужливи граждани. Е, и мутри няма - има добре облечени бизнесмени.