Ще ни се, като засрича някой надпис като горния, да се изпълва с гордост. А не да стои най-нещастен в цяла Европа, както показва последното проучване в Дъблин на агенция "Юрофаунд". "Труд" цитира данните от проучването - най-щастливи били датчаните, ние сме пълни нещастници. На дъното. Като изписани от Горки...

Че как да го произведем туй щастие, питаме, след като сме произвели такъв национален отбор по футбол? Чиито футболисти, ако се вярва на коментара в "Стандарт" след шестте плескавици в Сърбия, били "звезделинчовци", пък в главите им "се въртели само трансфери, коли и жени"?

Нам, например, в главите се въртят и други неща, а щастие - йок. Върти ни се, примерно, един трамвай, хем произведен преди повече от половин век, и дрънчал "На всеки километър"... А едни персонажи в мотрисата си общуват за идеали. Какви идеали бе, братлета, кого заблуждавате?! - иде ми да излая и аз като гладно куче, изтървало трамвая.

Борейки се с маниакалната национална депресия, народът масово отърча да си дири щастието през граница. "Ако съм млад и пъргав и мога да прескоча плета, защо няма да го направя? Няма врата, която да ме спре...", мотивира се образно един такъв меланхоличен бродник, цитиран в статията "Ще фалира ли фабриката за емигранти" ("24 часа").

Докато пикира над "Труд" обаче, прелитащият беше осенен от щастлива идея. Като не можем да се гордеем с нас си, да се гордеем с баварците! Германският посланик бил казал, че Бавария е бивше българско княжество. А кой му рекъл ли? - Митко Василев, шеф на Германо-българската индустриално-търговска камара. Волтер пък в някои свои произведения незнайно защо нарича прусаците българи - та може и с тях да се погордеем. Мощно прозрение, мислим си. Почти колкото това на Христо Ковачки, който думал на 90-годишната си баба Славка: "Който го мързи, той нема пари" ("168 часа").

Ако не друго, поне истини произвеждаме ударно.