В носа на Евлоги Владиславов Цолов покара джоджен.

Отначало той се зачуди: какво ли мирише така силно на джоджен? После разбра, че мирише носът му.

А ето какво бе станало.

Евлоги се разболя и отиде на лекар. Той му предписа лекарство. Евлоги направи сметка: за да изкара един курс на лечение с това лекарство, ще трябва да си продаде гарсониерата. И да заживее сред природата. Примерно на Старческите поляни на Витоша.

Върна се при лекаря и му каза: докторе, вие сте луд. Не мога да живея на поляните, а за това лекарство не правят намаление. Ти, Евлоги, каза лекарят, си по друга пътека и затова няма намаление за теб. Колкото до поляните, ако не ти харесват, иди в някое горско усое.

Тогава Евлоги Владиславов Цолов, гражданин на Република България, написа молба до министерството. Да му съобщят да си запази ли гарсониерата, или да мре на Витоша.

Не му отговориха. Написа второ писмо. Написа трето. След осмото получи отговор: въпросът вече е в комисията. Коя комисия - не се разбра. В републиката има седем хиляди и осемстотин комисии. Важното е, писаха му, че комисията ще разгледа проблема. Дали да умрете в гарсониерата или на поляните.

Но през януари комисията не се събра - един от членовете бил болен. После дойде второ съобщение - не бил болен, а се оженил. Кани всички на сватбата. Отложиха заседанието заради сватбата.

През февруари председателят замина за Пернамбуко, Бразилия. Евлоги погледна глобуса - леле, извика той, това е в другото полукълбо, тоя я се върне, я не.

Излезе прав - председателят почина в Пернамбуко при ПТП.

Евлоги попита: какво ще стане сега с моето лекарство? Казаха му: абе, ние се чудим как да си приберем трупа, а ти за някакво лекарство.

После новоизбраният председател бе арестуван за злоупотреби. След това дойдоха местните избори. После парламентарните. После не се разбраха за квотите. Накрай разпуснаха всички комисии.

Оттук-нататък - казаха - без комисии.

Тогава една бабичка от село Мала Диканя посъветва Евлоги: яж, чедо, джоджен, помага за всичко. И Евлоги започна да яде. Яде месец, яде два, яде три. Пооправи се малко. Тогава засили още повече яденето. Береше култивиран джоджен по градините, скубеше див по поляните. Береше, скубеше и дъвчеше, целият се сджодженяса.

Накрай му покара и в носа.

Сега жена му, като прави сарми или вари боб, си бере направо от носа му. Идват и съседки през зимата.

А вестниците писаха, че следващият парламент най-после щял да реши проблема с облагането на джоджена в качествата му на лекарствено средство и негенномодифицирана стока за Женския пазар, с ДДС. Защото да се отглежда джоджен без ДДС, се ощетявала държавата.