Бе откъде се пръкна толкова тъпанар, толкова нещо в тая мънечка Българийка, бе!!!
Например Недялка Дечева. От сутрин до вечер вече втори месец обикаля от вход на вход и от етаж на етаж. Щяла да прави гражданско движение за оправяне на градинката пред блока... Викам й на тая друсла:
- Ма Дечева, ма! Какво гражданско движение е това, ма?! Това си е направо реставрация на тоталитаризма! Не си ли спомняш, на такива неща едно време им викахме Ленински съботник.
А тя ми вика:
- Какъв Ленин, Коцев? Глей ся на какво е заприличала зелената площ пред блока - на бунище и торище! Що да не я оправим, под прозорците ни е? Не ти ли стана ясно - вика, - че общината пръста си няма да мръдне да ни почисти, ни пейките и люлките да стегне, ни дръвчетата да поокастри! Дайте да се съберем и всички заедно за няколко съботи и недели ще си подредиме удобствата и гледката. Защо не си съгласен?
- Защото хитруваш, затова! Баламосваш ни, че гражданско движение правиш, а всъщност реставрираш потосмукачната политика на един вече безвъзвратно отминал етап! Мрачен при това! Виж, да беше капиталистическо гражданско движение - готово! Одма влизам. С пълна всеотдайност. Бе какво всеотдайност, готов съм в Белене да изгния за идеята на нерегулираните пазарни отношения и за свободата на словото и еротиката в медиите. Особено в интернета.
А тя, тъпанарката, гледа ме - все едно бебе с мустаци вижда, и се пули, все едно е носителка на наградата Пулицър. И вика:
- Бе кой те кара да гниеш бе, Коцев! Напротив - оглави движението, въоръжи ни с метли и лопати и да тръгваме! Хващаме се здраво и за две съботи и недели градинката долу ще стане все едно не е най-обикновен междупанелен шопарник от софийски тип, а тематичен парк за еврокултура пред европарламента в Брюксел. Ех...
- Какви метли и лопати, Дечева?! Едно време бяха метли и лопати! Кой сега ще ти се хване за метла и лопата? Отминал етап е това, Дечева, казах ти! Сега се хващаме за пищялките и знамената и - на бегом пред президентството! Едно време гражданското движение копаше, сега гражданското движение вика "Долу!", надува пищялки, вее знамена и дава интервюта. За нашата градинка има кой да се грижи. Конституцията е отредила за тая работа и кмет, и министър по благоустрояването, и шеф на службата по зелените площи, и министър по екологията, и главен агент в агенцията за младежта и спорта... Нашата работа е да обявим граждански бунт и да легнем на някое кръстовище! Да побъркаме града, отвсякъде да го затапиме, та не трамвай, не автобус, пиле да не може да прехвръкне, а кметът, министърът, началникът по озеленяването, тяхната работа е да се вслушат в това "Долу!", дето им го викаме под прозорците и да оправят градинката ни!
Така й викам на тая реставраторка на социализма Недялка Дечева, а тя, нали ви казвам, пули се все едно с Пулицър ще я награждават, а после, така тихичко, тихичко, ама забързано, тръгна надолу по стълбите...
