Заглавието ми подсказа един форумец. Под дописката за ония "маргинали" в парламента, дето искат високи пенсии, написал: "Да, може, но ако живеят до смъртта си на остров Болшевик". Това е едната страна на въпроса. Адвокат на другата се явява зам.-председателят на НС Петър Берон: "Абе, няма угодия. И да се откажем напълно от пенсия, пак ще кажат, че го правим, защото сме се ояли от кражби".
Порочният кръг на абсурда се затваря и измъкване няма. Народът дава мило и драго да прати на доживотно заточение собственоръчно избраните си представители в законодателния орган. Депутатите пък не щат да плащат дан на общественото мнение, което и бездруго ги проклина, без да държи сметка за степента на виновност. Което пък позволява и на едните, и на другите да вършат каквито си щат безобразия - продажба на глас по избори, прибиране на комисиони и прочее, под извинителния претекст, че какъвто народът, такива и депутатите и обратното - че рибата се вмирисва откъм главата.
Така
сред закачки, пословици и поговорки се роди
и тая неприлична идея - за едномандатно пребиваване в парламента депутатът да се пенсионира като миньорите на 55 години с пенсия, съставляваща 70% от депутатската заплата, без оглед на осигурителен стаж. Вярно, че по думите на самите народни избраници работата им била къртовска, ама чак пък толкоз! "Ами да, толкоз", отсича адвокатът на онеправданото депутатство д-р Берон. Та тия пари не можели да му покрият само моралните щети, които търпи като парламентарист - при всеки законодателен гаф да го подреждат до всякакви насекоми и земноводни, които търкат парламентарния килим. Има си лични аргументи човекът. Друг от вносителите - атакистът-чакракчия д-р Ваню Хърков, пък жали избраниците, че за 4 години в НС губят умения и квалификация и после трудно си намират работа. А с тоя конфликт на интереси и родата им стои гладна, без грам обществена поръчка или търг, та редно било да се компенсират с туй-онуй. Имало и такива, които с напускането на парламента стават жертва на политически репресии и с години не намират работа, кахърят се вносителите. И даже споменават имена на бивши парламентаристи, които сега са на борсата. Да не забравяме, че след краха на костовизма депутатът Сашо Стоянов си изкарваше прехраната някое време като... кофражист.
Съвносителят Йордан Величков набляга върху моралната стойност на високата пенсия - депутатът с осигурени старини щял да бъде по-независим от партийните директиви и да гласува по-съвестно, без да се кахъри за мястото в листите и постдепутатското трудоустройване. Още по-благородно звучи мотивът, че с промяната народните представители след 55 ще могат спокойно да се отдадат на обществена дейност и още дълги години да служат на народното благо. И не на последно място така бил уреден статутът на депутатите в Германия, Франция, Гърция, Румъния и пр. Все пак чуждият опит си е от значение,
нали и ние, таковата, сме европейци...
Под нескромното искане стоят подписите на трима депутати от "Атака" - Ваню Хърков, Христо Попов и Илиян Илиев. Първият е точно на въжделената пенсионна възраст от 55 г. Другите двама - хирургът Илиев и инженерът Попов, са възмлади за пенсия, но пък шансът им да попаднат в следващия парламент клони към нула. Подкрепата си за привилегията са дали и четирима от БСП - Иван Даков, Костадин Кобаков, Станка Маринчева и Борис Николов. Специалистът по управление на идеологическата дейност Даков е на 57, инж. Кобаков е на 60, инж. Николов също е на 55, д-р Маринчева е на 67 и освен депутатската си заплата би трябвало да получава и пенсия плюс хонорари от преподавателска дейност.
Останалите защитници на достойните депутатски старини освен независимите Берон и Величков са Николай Свинаров и Валентин Милтенов от БНД. Те обаче търсят не толкова да се уредят, колкото да скандализират общественото мнение предвид факта, че го играят опозиция. Симпатии към проекта проявява и другият парламентарен зам.-председател - Юнал Лютфи от ДПС, за когото е известно, че няма пропуснати ползи, даже от неспецифичната си агентурна дейност. Но първо щял да изучи европейския опит.
Срещу "старците-разбойници" открито се възправят костовистите и сините. Според Иван Иванов от ДСБ създаването на подобни привилегии нарушава конституционното право на равнопоставеност между българските граждани. А пък и нямало никаква причина депутатите да се пенсионират по-рано от останалите, като се има предвид, че мнозина прекарват мандата си в парламентарното кафене. По-паметливите припомниха, че подобен проект бил приет и от 7-ото Велико народно събрание, но тогава президентът Желю Желев наложил вето и го спрял.
Скандалите със спрените европейски милиони и журналистите-ченгета засенчиха нескромния пенсионен проект. Но из кулоарите вече се разгарят дебати между беловласи законотворци. По-младите си траят, защото вече са устремили взор към поредния мандат, а от защитата на това непопулярно предложение могат само да загубят.
Популизмът иска жертви
И докато привилегированите се борят за още привилегии, вън от уютната цитадела на Народното събрание нявгашни инженери въртят таксиджийския волан, за да добутат до пенсия, а бивши лаборантки и химикотехнолози от ликвидираната социндустрия залягат над шевната машина, белким сберат заветните точки за платена старост.
Да, навярно, в Германия депутатите се ползват с по-особен статут, но и ползите за народа от законотворческата им дейност ще да са по-големи, ако се съди по благоустройството на германския бюргер. А на нашите препоръчвам да се задоволят с моралното удовлетворение, че и те са дали нещо на Родината и с напускането на белокаменната сграда на площад "Народно събрание", да бягат бърже към евтино закупените ведомствени апартаменти, че да не ги застигне някое паве или доживотна почивка на о. Болшевик.
Вместо да мислят за допълнителни привилегии, по-добре парламентаристите да тренират бързо бягане от народната мъст
`По вярно е да се каже - от народната завист.-
-
Ситуацията около тези пенсии показва защо в България няма демокрация, а и далаверата ще е вечна. Просто демокрацията предполага някакво ниво на обществено развитие на манталитета, а не просто животинска първичност, която заслепена от завистта не може да види решението в полза на собствените си интереси.
240 депутати, всичките да се пенсионери и по 10 000 лв. заплати или пенсии да вземат, то е пренебрежимо малко на фона на държавния бюджет и всички безмислени разходи на държавата - от Майкрософт, през Ирак до Афганистан.
-
Всеки човек, а и депутатите са хора, като останалите, имат биологични потребности. За разлика от другите хора, обаче, на тях им е поверен огромен обществен ресурс за разпределение. Интересът на обществото е да ги лиши от мотиви да крадат и пилеят милиарди за да се подсигурят хиляди.
-
Кой има най-голяма полза от завистта, неразумността и простотията българска ? Ами крадците и мафията ! Ако българските депутати са осигурени от българската държава, ако това е валидно и за българските, съдии, прокурори и полицаи мислите ли, че мафията ще може да си развява байряка срещу дребни (на фона на откраднатото и опропастеното) подкупи ? Да ама не !