Парламентарните избори в неделя изправиха 22-милионна Румъния пред политически пат. По 33 на сто от гласовете са спечелили двете най-големите опозиционни партии, които бяха съперници в народния вот за 314-членната Камара на депутатите - пропрезидентската Демократично-либерална партия (ДЛП) и опозиционната Социалдемократическа партия (СДП). Резултатът е получен след преброяването в 93% от избирателни секции. Трета е управляващата Национално-либерална партия (НЛП) на премиера Калин Търичану с 18 процента. В парламента влиза и Демократичният съюз на унгарците (ДСУ), който получава малко над 6% от гласовете. За първи път от 1996 г. партията "Велика Румъния" не премина 5-процентния праг и остава извън парламента.
Патовият резултат е получен при активност от 39.26 процента. Това е най-ниската активност от падането на комунистическия режим през 1989 г.
Изборен "хикс" има и при гласуването за горната камара на парламента - 137-членния Сенат. Там пропрезидентската партия и социалдемократите имат по 34% от гласовете.
"Преговорите за сформиране на коалиция ще бъдат по-трудни. Президентът Бъсеску ще се бори да номинира премиер от Либерално-демократическата партия", коментира политическият анализатор Богдан Теодореску.
Заради изборния паритет ролята на балансьор ще се падне на третата политическа сила - НЛП на сегашния премиер Калин Попеску-Търичану. "В момента партията е в превъзходна позиция. Тя може да преговаря с всеки. Тя дори може да получи премиерския пост", анализира коментаторът Мирча Мариан от в. "Евениментул Зилей". Несъмнено един от вариантите е коалиция на НЛП с някоя от водещите партии. Не е изключено обаче президентът Траян Бъсеску да изолира партията заради враждата му с Търичану. Тогава в северната ни съседка не е изключена широка коалиция, както е у нас, Германия и Австрия. Или пък кабинет на малцинството с участието на "унгарската партия".
РАЗЛИЧИЯ
В избирателната си кампания социалдемократите наблягаха на социалните последици от глобалната финансова криза и обещаваха помощи и по-ниски данъци за по-бедните. ДЛП на президента застъпваше интересите на средната класа, която изискваше от тях непреклонност срещу корупцията. Според анализаторите мерките срещу кризата и корупцията ще бъдат непълноценни, ако бъдат осъществявани от правителство с участието на социалдемократите, твърди Ройтерс.