Голямо чудене настана в София след като Еврокомисията продума с конкретни примери за злоупотребите на управляващите с еврофондовете. "Това ли ви е солидарното поведение?", възмути се премиерът Сергей Станишев. "Защо ни наказвате за нарушения отпреди половин година?", пита вицепремиерката по еврофондовете Меглена Плугчиева. "Откъде в."Сега" е разбрал как сме се изложили в Брюксел?", гневи се червената евродепутатка Илияна Йотова. И набеждава за предател в тройната коалиция Димитър Ивановски, национален ръководител по програма ФАР и заместник-министър на финансите.



Ето ви няколко жокера, за да не се чудите:



Първо, Еврокомисията е солидарна - но не с правителството, а с България в лицето на народа, за когото са предназначени европарите. Те не са за спонсорите на властта, които ги крадат под нейна протекция.

Второ, Брюксел посочи нарушенията, за да бъдат наказани виновниците, а не за да последва реакция от сорта "те вече няма да правят така". ЕК даде отсрочка от половин година, преди да врътне кранчето, но за това време у нас не бе осъден нито един от главните виновници за злоупотребите, не бе внесен дори един обвинителен акт от прокуратурата. Който е крал, пак ще краде, докато не бъде заключен.

Трето, в."Сега" е получил последното разобличително писмо на ЕК от Димитър Ивановски точно толкова, колкото го е получил от информационните центрове на Илияна Йотова, предназначени да усвояват европари, но не и да информират за най-важните проблеми на европейската интеграция на България. Ако госпожата има затруднения с комуникацията, каквито очевидно вестникът няма, може да се обърне към съпартийците си Станишев и Плугчиева да й дадат писмото, че да си отвори очите и да не обвинява ЕК в двойни стандарти. Впрочем това важи за всички управляващи: що не вземете най-после да прочете това писмо, вместо да губите време и сили в изясняване кой и защо го е дал на пресата?

А най-смущаващото в случая е, че всички коалиционни партньори вкупом продължават да избягват най-важния въпрос - какво ще се случи с проектите, чийто фрапиращи дефекти са подробно описани в писмото на ЕК. И с хората, които на два пъти са се опитали да измамят Брюксел - веднъж като са подписали порочните договори, и втори път - като са дали нелепи обяснения за действията си, след като са били разобличени.



Как ще се развият отношенията с Брюксел оттук нататък?



Щом като ЕК ни отряза 220 млн. евро заради двама недосегаеми, значи всичко си има цена. В случая злоупотребилите с евросредства се оценяват на 110 млн. евро парчето. Мярката е безпрецедентна, защото ЕС никога не е наказвал така друга държава членка. Управляващите пък реагираха безпрецедентно дръзко, като хвърлиха вината върху самата Еврокомисия, заподозряха я в политическа игра и некомпетентност, заради което самата тя плачела за ревизия от Европейската сметна палата в Люксембург.

От всичко това става ясно, че навлизаме в период на нестандартно мислене и говорене, което ни води към нестандартни решения. Напълно нестандартна, например, е официалната заплаха да бъдем наказани с предпазна клауза и Европа да спре да признава решенията на българските съдилища, записана в присъединителния ни договор. Как би станало това, никой не казва, защото подобно чудо не е виждано. Но документът си е документ. За да не си блъскат главите над подобна задача, еврочиновниците прибягват до по-прости решения - спират ни парите, защото държат кранчето на еврофондовете в качеството си на изпълнителен орган. Отнетите фондове прехвърлят в бюджета на ЕС, без да се налага да искат разрешение "отгоре" или да дават обяснения някому. Премиерът Сергей Станишев недоумява как така хора, които не са на ранга му ("това е само една генерална дирекция в ЕК"), могат да му налагат наказания. Ами могат!

Така България се оказва в положението на черна европейска овца и не й остава друго, освен и тя да пристъпи към нестандартни действия: например да спазари бандитите си срещу еврофондове. Не друг, а точно Брюксел й сочи такъв път. Разбира се, търговията с хора е забранена и затова е важно да се намери подходяща форма. Освен това офертата трябва да звучи така, че България да не може да откаже.



Сделката "пари срещу бандити"



очевидно няма как да стане зад гърба на бандитите, които се изявяват като спонсори на държавната власт в нейните три измерения - законодателна, изпълнителна и съдебна. Законите се пишат така, че да бъдат заобикаляни, а правителството и съдът се грижат да не бъдат прилагани. Брюксел трябва да свикне с мисълта, че като преговаря с българските власти за изпълнение на европейските изисквания, преговаря в някаква степен и с родните бандити. Затова в качеството им на "бизнесмени" те трябва да бъдат убедени, че сделката за тяхна сметка би била само бизнес, в който няма нищо лично. Иначе всеки би се запитал като двамината попаднали под прожектора на Брюксел: "Защо точно аз?"

За целта най-малкото, което Еврокомисията би могла да направи, е



да огласи прословутия "черен списък"



на лица и фирми, който поиска от българските власти. В него фигурират провинени и разследвани за злоупотреби. Освен това тя трябва да даде публичност и на своя списък от "знакови дела", който използва като индикатор за способността на българската съдебна система да си върши работата. Никой не е измислил по-ефикасно средство за борба срещу корупцията от прозрачността. Брюксел се заблуждава, че като запознава с тези списъци само разплащателните агенции, гарантира защита на еврофондовете. Щом като не заслужават акредитация (доверие), няма смисъл и от поверителна комуникация с тях.

Единственият истински заинтересован в България от разобличаване на престъпниците е обществото. То е и единственият потърпевш от спирането на европарите, защото властта си ги компенсира, като му бърка в джоба и заради тях. За да бъде изпълнима, сделката "пари срещу бандити" трябва да е максимално прозрачна. Защото страна по нея не може да бъде властта, чийто интерес е да пази в тайна срамната си симбиоза с престъпността. Хроничните проблеми в комуникацията с Брюксел



не се дължат на лоша чуваемост, а на оглушки.



Представете си следната екзотика: Еврокомисията предупреждава, че липсата на присъди (осъдителни или оправдателни) срещу тези и тези лица ще струва на България еди-колко си евро след определен срок. Така поне прокуратурата и съдът няма да си играят на криеница чрез разтакаване на преписките, а ще излязат на светло. А и народът ще разбере по-ясно кой бандит колко му струва. След спрените 220 млн. има още 11 милиарда евро. Нека бъдат разхвърляни на "знаковите" фигури и всеки транш да получаваме на разменни начала. Никой не пречи на съдебната система да бъде независима, но народът трябва да може да й държи сметка, защото накрая той я плаща.

Звучи ви абсурдно? Че не сме ли най-абсурдната държава в ЕС.