За да се възползват от възможността обаче, майките трябва да са се осигурявали 1 г. преди раждането, а не 6 месеца, както е в момента. За удължаване на срока упорито настояваше НДСВ. Това обаче е една от малкото промени, които управляващите смятат да направят в проектобюджета.
Здравната вноска се повишава от 1 януари от 6 на 8%, реши още коалиционният съвет. "Условието е парите от увеличението да не се харчат веднага, а да останат в резерв на БНБ", обясни пред "Сега" шефът на бюджетната комисия в НС Румен Овчаров. В приетия на първо четене бюджет беше предвидено 400 млн. лв. от увеличението да останат в резерва. Лекарите в парламента обаче се възпротивиха и призоваха поне 150 млн. лв. да бъдат дадени за медицински дейности. В резултат Овчаров заплаши, че вноската изобщо няма да се вдигне.
Със здравната вноска беше обвързано и разпределението на пенсионните осигуровки след влизането на държавата като съосигурител. Предварителната формула за разпределението между работник, работодател и държава беше 8:10:12. "Коалиционният съвет обсъди два варианта - здравна вноска 8% и формула 8:10:12 и здравна вноска 6% и разпределение 8:12:12, но бе предпочетен първият", обясни зам.-шефът на бюджетната комисия Петър Кънев.
Управляващите решиха да бъдат увеличени и обезщетенията за безработица. Безработните с деца до 18 г. ще получават нови добавки, които могат да стигнат до 120 лв.
Почти нищо от вече приетата макрорамка на бюджета няма да бъде променено, няма да бъдат орязвани и други разходи. Единствената промяна ще е, че ще се предвидят по-големи буфери при държавните разходи. Бюджетните организации ще могат да харчат до 90% от планираните средства, а останалите 10% процента ще получат само ако в края на 2009 г. приходите в хазната го позволяват. Първоначалният вариант на проектобюджета предвиждаше само 7% от разходите на ведомствата да стоят във фризера като буфер в случай на задълбочаване на кризата. "Тези 10%, които ще бъдат замразени, са равни на малко повече от 1.5 млрд. лв.", поясни Овчаров. Ще бъдат отрязани и някои капиталови разходи на министерствата, но това било предмет на допълнително уточняване.
Управляващите не смятат да залагат и по-нисък излишък, въпреки че се твърдеше, че той ще бъде намален на 1 или 2%. "Излишъкът остава 3% с ясното съзнание, че няма да е такъв", допълни Румен Овчаров. Той поясни, че в крайна сметка трите управляващи партии решили, че е по-добре да не подават лоши сигнали. Според Петър Кънев пък буферът от 10% на държавните разходи е достатъчен, за да гарантират спокойствието на бюджета. "Кризата в България не е като тази в САЩ или Европа. Надявам се да направим меко приземяване", допълни зам.-шефът на бюджетната комисия.
В бюджета остава заложен икономически растеж от 4.7% и 5% инфлация. Управляващите са групирали антикризисните мерки в 3 групи - "Икономическа активност", "Пазарна гъвкавост" и "Гъвкавост на социалните мрежи". Целта е стимулиране на икономиката, поддържане на инвестиционна активност и смекчаване на вероятните последици от финансовата криза върху реалния сектор. В тази връзка без промяна остава капиталовата програма, която предвижда 5.6 млрд. лв. за публични капиталови разходи. Това е с 21% повече от тази година, но в тях са включени и средствата от оперативните програми на ЕС. Остава и допълнителният инвестиционен пакет от 400 млн. лв. 211 млн. лв. от него ще бъдат заделени за национално субсидиране на земеделските производители, както настояваше ДПС. 94,5 млн. лв. ще бъдат за модернизиране на железопътната инфраструктура, а останалите за социално значими проекти.
По време на срещата изобщо не са били повдигани въпроси за оставки заради спрените пари по ФАР. Специално заседание по този въпрос ще има през януари.
По време на срещата изобщо не са били повдигани въпроси за оставки заради спрените пари по ФАР. Специално заседание по този въпрос ще има през януари.
