Разбираемо е защо евробюрократът Майкъл Лий не е първа любов на българското правителство - подписът му зачерква стотици милиони евро, които вече нито могат да се крадат, нито да се ползват по предназначение. Странен е обаче ненавистният тон на няколко вестника, които синхронно са заръфали крачолите на г-н Лий.

Листим "Монитор" и окото на прелитащия попада на острия памфлет "Жонглиращият с думи", където основното обвинение към Майкъл Лий е, че езикът му представлява нищо несъобщаваща словесна еквилибристика. Правдиво. Но ако някой ни посочи еврочиновник, който не отговаря на същата характеристика, непременно ще си го сложим някъде на видно място да му се дивим. Същия анонимен текст барабар със запетайките и под същото заглавие намираме в "Телеграф". "Защо нас?", пита с горчивина едното издание. "Защо нас?", плюе горчилка и другото.

Поантата е, че не заслужаваме такива санкции, защото навсякъде в Европа крадат. (С тази разлика, че явно тук се краде най-идиотски - некадърно и публично.) А Майкъл Лий заслужава строго мъмрене за своеволието си - и ще го получи по време на посещението си: "Брюкселският чиновник на крака при Плугчиева", потрива ръце авторът (апропо, къде ли му е основната месторабота?).

По грубата бюрократична душа на Майкъл Лий мята откоси и "Стандарт": "Защо ни мразиш, Майкъл Лий?" И тук гарантират на чиновника запознанство със зимната квартира на осмокраките: "...по време на визитата си ще усети българския гняв. Еврочиновникът ще трябва да обяснява защо си е затворил очите за напредъка на България и ни е спрял парите". Г-н Лий обаче ще избегне справедливия гняв на българската свободна и независима журналистика: "Показателен е и страхът на Лий да застане пред българските медии, които ще му поставят доста неудобни въпроси".

...Само че стрелбата е в сбъркана мишена и остава въпросът: чий всъщност е арсеналът?