Нако Чакмаков е роден на 13 август 1921 г. Играе в "Ботев" (Сф) (1936 - 1944), "Септември" (Сф) (1945 - 1948) и в ЦСКА (1948 - 1949). Завършва треньорски школи в София и Москва. Треньор на ВВС (1954 - 1956), "Спартак" (Сф) (1956 - 1958), "Локомотив" (Сф) (1958 - 1960) и "Омония" (Кип) (1960 - 1962). Селекционер на "Б" националния отбор и младежкия тим (1955 - 1957). Капитан на ЦСКА при спечелването на първата шампионска титла през 1948 г. и автор на решителния гол за победата с 3:1 над "Левски" при триумфа.



- Г-н Чакмаков, какво остава в спомените ви 60 години след спечелването на тази титла?

- Голът, който вкарах за победата над "Левски" с 3:1. Попадението бе последното в мача, решителното, тъй като в първата среща загубихме с 1:2. Беше 9 септември, а стадион "Юнак" бе препълнен. Близо 45 000 зрители, имаше хора и по околните дървета даже. В "Левски" тогава бяха Чори Петров, Коце Георгиев, вратарят Апостол Соколов, Стефан Методиев-Немски, Васил Спасов-Валяка, все големи имена. Всички мислеха, че ще ни бият и в реванша. Но ние опровергахме очакванията. После купата ми връчи генерал Владимир Стойчев, легендарният председател на БОК.

- Каква бе атмосферата преди мача?

- В деня преди решителния двубой правихме крос в градината зад стадиона. Срещна ни тогавашният национален треньор Режьо Шомлай, унгарец. Аз като капитан се спрях да говоря с него и той ми обяви: "Днес ще биете". А аз му отвърнах: "Е, едва ли, по-силни са от нас. Но поне ще опитаме да покажем хубав футбол."

- Имаше ли напрежение в отбора?

- Вечерта ни събраха във Военния клуб и ни заключиха в едно помещение. В 22 часа загасиха лампите и трябваше да лягаме. И така изкарахме нощта - 20 човека на едно място, кой спи, кой - не, кой хърка, кой изпуска газове, кой става нощем... Аз лично се събудих още към 4 часа сутринта от шума от водоноската, която миеше улицата навън. Казах си: "Ужас! Не съм се наспал добре и няма да бъда пълноценен за мача! Другите ще играят по-добре." И това ме терзаеше до началото. А после какво се случи - играта ми тръгна, вкарах и решаващия гол. Между другото до стадиона стигнахме пеш от Военния клуб. Няма автобуси, автомобили... Преоблякохме се, където спахме, и по фланелки и шорти тръгнахме по улиците.

- Как отпразнувахте успеха?

- Ами върнахме се отново във Военния клуб. Там попитах като капитан поне дали една вечеря няма да ни дадат. Дадоха ни я, в лятната къпалня в квартал Коньовица - донесоха кюфтета и по една студена пържола. И това беше. Но ние... кой ти гледа! Шампиони сме, не се впечатлихме от подобно нещо, бърборихме, смяхме се. Никой не се интересуваше от премии. После, по мое предложение, се върнахме във Военния клуб да си довършим приказката - как сме ги били, кой на кого подал и т.н. Тогава ни обещаха по 20 лева, днешните 20 стотинки, по един плат от хасе за панталон и един плат за риза. И това ни беше цялата награда. А на мен ми дадоха книгата "Повест за истинския човек".

- Как съпоставяте тази "премия" със сегашните пари във футбола?

- Сегашната ситуация не е справедлива. Един играч, често мърляч, да получава много повече пари от президента на България... Просто не е справедливо, срамота! И на всичко отгоре не играят.

- Ами, ако вие бяхте загубили по подобен начин, както това срамно 1:6 от Сърбия, как биха ви посрещнали на прибиране?

- Щяха да ни избият, без преувеличение. Никой нямаше да ни търпи. Всеки се вълнуваше и болееше за играта. Публиката бе фантастична.

- И трибуните са били пълни...

- Да, винаги имаше навалица. За някои мачове хората за билет даваха по едно агне. Идваха от Видин, Горна Оряховица, Велико Търново... Отвсякъде. И мен постоянно ме молеха за билети.

- Разкажете нещо за шампионския състав? Какви характери бяха събрани?

- Колективът бе идеален, събрани от кол и въже. Много веселба и шеги между нас, без завист. Честно песни пеехме. Аз ходех пеш за мачовете - от Кюстендилската линия, до стадиона. Пеш... И други бяха като мен. Някои пък идваха с трамвая.

- Колко време имахте честта да ги водите с лентата?

- Не много. Тогава бях на 27 години. Казаха ми ръководителите: "Най-възрастен си, още 2-3 години ще играеш, после те пращаме да учиш за треньор". Така и стана. Първо изкарах за 6 месеца треньорска школа в България, водих за кратко отбора на ВВС, а след това - в школата в Москва. Тогава там звездите бяха Лев Яшин, Федотов, Татушин. Но Едуард Стрелцов бе най-големият талант. Всички твърдяха, че такъв се ражда веднъж на 100 години. Обаче сглупи и по време на подготовката за световното първенство в Швеция през 1958 г. има неблагоразумието да участва в изнасилване на дъщеря на дипломат. И го вкараха в затвора за 10 години, без право да излиза нито един ден.

- Какво представляваше тази школа в Русия?

- Там футболът бе само един от предметите. Изучавах още анатомия, физиология. И между другото футбол - история, теория, системи. Просто се изискваше голяма обща култура, за да се стане треньор. За разлика от сега. В България стана много лесно да се вземе лиценз. Професията олекна.

- Разлика в тренировките тогава и сега, предполагам, има. Каква е тя във вашите очи?

- Ние първо в ЦСКА се подготвяхме много сериозно. След това, като станах аз треньор, дисциплината също бе много здрава. Момчетата изпълняваха каквото им кажа. Един играч идва при мен и ми вика, че ритнал топката отблизо към вратата, но тя отишла много нависоко. Тогава му показах как да премери удара си, да постави опорния си крак на нивото на топката, да не държи тялото си изправено в момента на шута, а да го приведе естествено в посоката на топката. И той го повтаряше всичко това допълнително. Получи му се. Сега ми прави впечатление, че 4-5 души си подават топката на 2 метра, разделят се на малки вратички. И като дойде време за игра - лазят, лазят. А по наше време започвахме с 2, 3, 5 обиколки. Изучаваха се отделни елементи от играта - нападение по крилата, нападение през центъра, нападение с халфове и т.н.

- Имаше ли феърплей по време на двубоите?

- Контузиите бяха много редки. Пазехме се един друг. По-други бяхме футболистите, по-други... Спомням си един мач срещу "Левски", когато срещу мен бе Васил Спасов-Валяка. При спор за една топка на тъча, той се опита да ме мине. Първо наляво, после надясно. И като видя, че не може да ме излъже, ритна топката право в слабините ми. Тя падна между нас, нито аз, нито той я докоснахме. Попитах го: "Василе, защо така, бе?". Той ме погледна, каза ми: "Извинявай, Нако, заложи си топката за фаул". И това бе неговото наказание - това, което му казах аз.

- А уговорени мачове?

- По онова време в България това бе абсурд. Не само заради властта, но и заради морала на самите футболисти. Играеха за чест. Но в Кипър, през втората ми година като треньор там, един-двама мои играчи в "Омония" започнаха да продават мачове. За 1000 драхми на човек. И така станахме втори в класирането, не успяхме да защитим титлата си. А аз помолих посланика ни там да ме върнат в България. Иначе като цяло момчетата в "Омония" бяха честни. Един бе обущар, друг работеше на бензиностанция, трети беше шивач, четвърти - безработен. И аз успях да сглобя от тях отбор. А сега се чудя как можа българската държава да допусне такава корупция между играчи и отбори.

- Т.е., само за честта си са играли тогава в България?

- Ами да. И за назначение на работа благодарение на футболния клуб. Това бе наградата. Имаше по това време по-заможен собственик на магазин за кожени палта - Иван Карадочев, бащата на певицата Богдана Карадочева. Той лично по свое желание и воля даваше суми на футболистите на "Левски". Без да му искат, беше привърженик на отбора. И това беше изключение, клубно финансиране нямаше. Аз не помня да са ми давали пари. Така бе и с националния отбор, какви са сега тези пари за повикване? Тогава играехме просто за България. Това ни бе гордост. Имаше конкуренция, много футболисти на поста ми. Затова имам и само 15 мача за България. И никога не се сърдех, че не са ме извикали. А си казвах: "Другите са по-добри от мен, трябва да се старая повече."

- Как се отдалечихте от футбола?

- След като се върнах от престоя си в Кипър, няколко месеца си търсих отбор. Все пак имах диплома от школата в Москва, бях от малцината перспективни. Но в ЦСКА треньор си беше Крум Милев. Той не пожела да ме вземе при себе си, по негови си съображения. Стоях така без работа, отидох в БФС, там ми казаха да продължа да чакам, а аз не можех - съпругата ми бе бременна. И тогава се възползвах от механотехническото си образование, започнах в "Машиноимпорт". Иначе преди Кипър водех "Локомотив" (Сф). Поех отбора от Александър Попов. Бяха на 11-о място, изведох ги до третото. При мен играеха Никола Котков, Спиро Дебърски, Йордан Йосифов, Васил Методиев, Тодор Велев, Иван Димитров...

- Сега още срещате ли се с останалите живи футболисти от онова поколение?

- Най-вече с д-р Стефан Божков, с когото бяхме съотборници, с Манол Манолов. С Петър Жеков и Митата Якимов говорим. Ходех и редовно всеки вторник на срещите на ветераните на ЦСКА. Като се събираме, ме обгръщат с много внимание. Но отскоро престанах заради здравето - прекарах две пневмонии, получих инфаркт и инсулт.

- Гледате ли и сега футболни мачове?

- На стадиона не ходя. Защото се мъчат момчетата. Нищо, че Александър Томов говори, че ЦСКА е много добър отбор в момента. Те, футболистите, може и да бият, но нищо не играят. А аз като капитан и после като треньор винаги казвах: "Може и да не биете, но играйте. Победите сами ще дойдат".

Дори по телевизията мачове на ЦСКА не гледам, страх ме е, че сърцето ми няма да издържи. Въпреки тези футболисти, повечето, от които играят без сърце, още се вълнувам много. Гледам чуждите първенства. Но и в Англия са много вълчи времена. Заради парите могат да ти счупят краката на терена. На Бербатов не предричам голям успех в "Манчестър Юнайтед". Няма да направи нищо. И там си пазят хляба, всеки драпа. Кристиано Роналдо ще реши, че ще бъде задминат по слава от Бербатов и ще го изолира от играта, няма да му подава. Тевес, когото много харесвам, също няма симпатии, тъй като е резерва след трансфера на Митко. Рууни... Само Гигс ще му помага, защото е ветеран, доказал е всичко, оттук нататък се грижи за по-младите да вървят напред, не ламти да е голаджия.

- Какво послание ще отправи първият капитан на ЦСКА на настоящия - Тодор Янчев, и на всички сегашни футболисти в отбора въобще?

- Ако бях на мястото на тези момчета, ще се науча да играя само от гледане на футбол. Нека гледат повече как играят в Европа. По нашето време на няколко пъти идваше в България отборът на Австрия, т.нар. "Вундертим". И ние внимавахме да попиваме всичко, което правеха те на терена. И на другия ден на тренировка се опитвахме да го повторим. А сега не могат да подадат топката на 5 метра. Или пък център халфът се връща, подава на десния бек, той му връща, халфът на левия бек и така се чудят сума ти време, докато тръгнат напред. Ще им кажа да внимават повече, да отработват повече уменията си, да вложат повече сърцето си на терена.