Дали енергийният бос Христо Ковачки ще остане в историята на българското правораздаване като осъден за укриване на милиони левове данъци, източване на ДДС и престъпен сговор - това още не е ясно. Много вода ще изтече, докато делото му приключи с присъда в сила. Процесът срещу Ковачки обаче със сигурност ще се запомни с рекордната гаранция, който прокуратурата определи за свободата му - 300 000 лв. И след като съдът я ревизира, сумата пак си остана доста голяма - 200 000 лв. Окрилени от примера на софийските си колеги, окръжните магистрати във Варна в понеделник определиха 100 000 лв. гаранция на Николай Николов, обвинен за отвличане и подбудителство към убийство на двама души. От март Николов бе под домашен арест, но поиска свободата си заради наложително лечение.

Иначе, като се изключат гаранциите от милиони левове (преди деноминацията) за шефовете на фалирали банки, тази на Ковачки държи първенството.



"ВИП" клиентите на съдебната власт



обикновено се бъркат с между 10 и 30 000 лв.

Гаранцията всъщност не би трябвало да зависи от това колко знаково и обществено наблюдавано е дадено дело. Тя не е наказание, а мярка за неотклонение, третата по тежест след задържането под стража и домашния арест. По-лека е единствено подписката. Макар че Наказателно-процесуалният кодекс вече позволява и да не се определя мярка за неотклонение. Целта на всички тези мерки е да попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или осуети изпълнението на влязла в сила присъда. Идеята е сумата да е достатъчно голяма, за да респектира обвиняемия и да не му е все едно дали ще я загуби в полза на държавата. В същото време обаче тя трябва да е по джоба му. Иначе би се обезсмислила. Ако не може да я плати, той ще бъде задържан. За разлика от арестите, които задължително се разрешават от съда, гаранцията може да се налага и от прокуратурата. Съдът има контролна функция, но делото се гледа в закрито заседание, а произнесеното определение е окончателно. Затова може да се спори колко добре е аргументирано. Вярно е, че всички съдебни актове би трябвало да са публични в интернет. Факт е обаче, че има няколко съдилища, където още законът не се изпълнява. Сред тях са и Софийският градски съд, и Софийският районен съд. Все съдилища, които имат думата по важни дела.

При определянето на размера на гаранцията се вземат предвид тежестта на престъплението, вредите, които то е нанесло, както и имущественото положение на обвиняемия. Това обаче е доста относително понятие. От прокуратурата обясняват, че изискват данъчните декларации на обвиняемите, за да преценят имуществото им, преди да определят "цената". Но това не винаги се прави. Има хора, чието богатство е обществена тайна, обясни прокурор.



"Преценявам на око, като видя обвиняемия",



призна обаче съдия. "Ако ми обясни, че е консултант в частна фирма и заплатата му е еди каква си, аз не мога да знам дали ме лъже, нито имам информация каква е средната консултантска заплата. Освен това повечето обвиняеми са въоръжени с доказателства за болни роднини, които разчитат на тяхната издръжка.

След като гаранцията бъде определена, има срок между 3 и 15 дни, в който сумата трябва да бъде представена. Това може да стане както в пари, така и в ценни книжа. Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, прокурорът може да поиска задържане или по-висока гаранция. Ако става дума за висящо съдебно производство, това служебно прави съдът. Тогава парите или ценните книжа се конфискуват в полза на държавата. В тези случаи може да бъде определена и гаранция в по-голям размер. Гаранцията се освобождава, когато делото приключи. Ако присъдата е лишаване от свобода, парите се връщат, когато лицето влезе в затвора.

Гаранциите отиват в набирателна сметка за временно съхраняване на чужди средства. С тях не се оперира. Лихвите остават в бюджета на съдебната власт. Случвало се е и освободена гаранция да не бъде потърсена в срок и да остане за сметка на държавата.



Гаранцията на Александър Томов



например, обвинен за присвояване на 29 млн. лв. от "Кремиковци", е 10 000 лв. На толкова бе оценен и бизнесменът Мирчо Петков - Мирчо Циганина. Бившият шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев плати 15 000 лв. Братята Маргини се бръкнаха с по 20 000 лв., за да ходят без проблеми до морето, докато делото им е дълбоко замразено заради здравословни проблеми на един от подсъдимите заедно с тях.

Евелин Банев-Брендо също напусна домашния арест срещу 20 000 лв. Толкова даде и бившият шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров. На 20 000 лв. съдът оцени и свободата на бившата шефка на Административния съд във Варна Анелия Цветкова, която от лятото е обвиняема по дело за подкуп.

10 000 лв. гаранция определи прокуратурата на бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, който ще отговаря за длъжностно престъпление заради конфликт на интереси. 5000 лв. повече плати бившият зам.-директор на фонд "Земеделие" Красимир Неделчев заради обвинение в пране на 357 000 лв., получени от подкуп. Той бе оправдан на първа инстанция и сега се чака решението на Софийския апелативен съд. Неделчев трябваше да плати колкото обвинения в контрабанда Николай Методиев-Пилето.

Доста по-ниска сума бе определена на депутата Владимир Кузов, обвинен в хомосексуални действия с 13-годишния Н. К., извършени от 15 юни до 15 септември 2001 г. Кузов, който плати 1000 лв. гаранция, бе признат за виновен на две инстанции и вече чака тежката дума на Върховния касационен съд.

Срещу толкова от ВКС бе пуснат и раппевецът Иван Главчев - Ванко 1, по делото му за сводничество, след като в сила влезе прословутата поправка в НК, тотално облекчила положението му на подсъдим.

Вдовицата на Константин Димитров-Самоковеца Ангелина Димитрова плати 5000 лв. по дело за контрабанда и пране на пари. Гаранцията й бе определена преди две години, когато започна и разследването срещу нея. Всъщност инфлацията не се отразява на гаранциите. Още през 2004 г. бившият столичен кмет Стефан Софиянски трябваше три пъти да плати по 10 000 лв. за всяко от делата срещу него. "За да не стават недоразумения, искам да кажа, че за тези парични гаранции помагат приятели", каза Софиянски на излизане от следствието с трето обвинение. След съхранение в сметките на съдебната власт парите са обратно при него, тъй като той бе оправдан по всичките си дела.

Обратно получи парите си и бившият шеф на контраразузнаването, а сега депутат от ДСБ Атанас Атанасов. Той бе един от "любимците" във Филчевата прокуратура. И престоя в ареста, тъй като не си плати гаранцията от 9500 лв. Тя му бе наложена на 1 ноември 2004 г., след като му бе повдигнато трето обвинение за престъпление по служба - за секретния доклад за корупция във властта, изготвен от контраразузнаването през 1999 г. Заради доклада премиерът Иван Костов смени част от министрите си, сред които и вътрешният Богомил Бонев. Точно по негова жалба Атанасов стана обвиняем. Първоначално прокуратурата нареди 10 000 лв. гаранция. Атанасов обяви, че няма пари, и обжалва, но сумата бе намалена само с 500 лв. Което отстрани изглеждаше като огромна подигравка. Конюнктурата в прокуратурата вече е съвсем различна, но подобни гротески са възможни отново. Правилата, които НПК дава за гаранцията, са доста общи. Съдебната практика също е крайно разнородна. Няма и как да се разпише каква е разумната гаранция за всяко конкретно престъпление и обвиняем. Затова трябва да се разчита на добросъвестността на съдии и прокурори да определят разумната цена на платената свобода.