Любомир Нейков е роден през 1972 г. в Червен бряг. През 1998 г. завършва куклено майсторство в НАТФИЗ. От 1998 г. до 2006 г. работи в "Шоуто на Слави". Актьор е в театрална формация "Мелпомена". Нейков има и две филмови роли - в телевизионната продукция Spartacus и в War, Inc. От 2007 г., заедно с Христо Гърбов, Руслан Мъйнов и Кръстю Лафазанов, участва в предаването "Комиците" по БТВ. Заедно с Евтим Милошев Любомир Нейков е продуцент на "Сървайвър" и "Комиците".

---



- Защо при толкова много предложения от столични театри избрахте формация "Мелпомена"?

- Перманентно получавам покани от театри, но първо не разполагам с време, а и се страхувам: попадайки в друг театър, започват да те притискат да минеш на щат, което вече те прави зависим. Бях в "Зад канала", канили са ме в "Театър 199"... Но, виж, "Мелпомена" е друго нещо. Най-гъделичкащото е, че се получи много добър отбор. Колеги, с които е удоволствие да играя. Ето тук е скрито ключето. Дори филм не бих снимал, ако тимът не ми е присърце. Все едно да сглобя кола и да й сложа гуми от джип, а корубата да е на трабантче. Тая машинка няма да тръгне. Неслучайно компанията ни, която се занимава с "Комиците" и "Сървайвър", се нарича "Дрийм Тийм Продакшънс".

- И за това ще говорим след малко. Комедията "Вражалец" на "Мелпомена" е едно от най-гледаните представления. Кога ще влезе ново заглавие в репертоара ви?

- Щастлив съм, че формацията изкара една прилична детска възраст, и то в най-трудните за театъра години. Когато в държавните театри салоните бяха полупразни, ние се радвахме на огромно внимание от страна на публиката. Директорът Светлин Стоилов скоро ще ни събере, за да решим коя пиеса започваме да репетираме. Вариантите са няколко и всичките текстове са смешни. Има и един, свързан с мечтите на Георги Стоилов, лека му пръст. Премиерата вероятно ще е напролет.

- Някои актьори от "Мелпомена" вече виждаме и в "Комиците". Тимът на предаването ще се увеличава ли още?

- Ние сме "дядовата ръкавичка", всеки е добре дошъл. Широки са ни душите. Събрахме се с колеги като Христо Гърбов, Къци Лафазанов, Руслан Мъйнов, Иван Радоев, Светлана Бонин, с които вече съм работил на сцената и страшно сме се забавлявали. Набелязали сме поне още две-три имена, които искаме да привлечем, но предварително не мога да ги кажа. Ще ги пробваме в "Комиците" и вероятно ще станат част от нас.

- В самия формат на шоуто ще се промени ли нещо?

- Като формат нищо ново няма да се случи. Има идея да доразвием участието на новите млади колеги, да направим нещо като рубрика за тях. Появяват се доста смели нови образи, което лично мен ме радва. Публиката искаше стари и познати неща като Ненка, баджанаци, комити, но чисто провокативно в актьора е заложено да търси новости. Самите сценаристи, а и актьорите непрекъснато предлагат нови и нови неща, което е прекрасно, защото не се зацикля на едни и същи образи пет или десет години. Омръзва все пак.

- Имат ли образите реални прототипи?

- О, да. Навсякъде по улиците срещаме интересни типажи, а и вкъщи пускаш парламентарния контрол и пак виждаш сериозни типажи, на женския пазар - също. Има откъде да черпим с шепи.

- Разкажете как се е родил някой от последните ви скечове.

- Това е много хубав въпрос, даже ме развесели. Ето тук, където сме сега с вас. Бяхме голяма компания и започнахме да обсъждаме нещо, станало същия ден. Но го коментирахме откъм смешната страна. Тогава един колега сценарист ми поиска лаптопа, седна, а ние продължихме да дърдорим. Точно след 15-ата минута на принтера излезе един скеч - колегата просто облече в думи и изсипа това, което бяхме казали. Получи се един от най-добрите скечове на предаването.

Трябва да ви кажа, че ако дойдете с нас на турне - потегляне, пътуване, хапване, концерти, ще поискате да напишете книга. Влизаш в бензиностанция да си купиш вестник и кафе, отиваш до тоалетна и от начина, по който например продавачката те посреща, възниква комедийна ситуация. Истината е, че не ние търсим хумора, той ни преследва.

- А с Евтим Милошев какво замисляте?

- Напоследък ни налегна много работа. Правилно предполагате, че готвим нови проекти, така че съвсем скоро ще изненадаме почитателите си.

- Все още ли сте мераклия да изиграете Хитър Петър?

- Много искам, но понеже той е герой от турско време, трябва да се осъвремени. В този ред на мисли, ако някой пипне старата пиеса или се напишат нови текстове, направо се хвърлям. Бих го изиграл с голямо удоволствие. За мен Хитър Петър е прекрасен рафиниран образ. Характеристиката на героя, поставен в съвременна ситуация с всичко, което го заобикаля днес, трябва да си остане едно към едно. Хитър Петър е бащата на бай Ганьо. Притежава бистър и бърз ум, много е креативен в измишльотините си, за да надхитри властващите. А да прецакаме държавата, да излъжем е типично българско и родно.

- Кой от нашите режисьори би се справил?

- Крикор Азарян би направил невероятно и запомнящо се представление на подобна тема. Като нищо можем да му подадем идеята.

- Проблем ли е наистина, че нерядко се разсмивате, докато сте в образ?

- Направо не мога да се сдържам. Говорихме си с Лафазанов в едно от предаванията - хем се разбрахме и си казахме, че не бива да се разсмиваме - след като го забих в друга посока, той захлупи, аз отговорих и взе, че се получи верижно. Така ме разсмя, че цялата зала избухна като на рок концерт.

- Кого най-трудно имитирате?

- Човек, който не ми е интересен - няма с какво да ме провокира да го имитирам. Или човек, който е труден на реакции, който няма характерност. Иван Костов и Бойко Борисов имат такава, Божков и Бакърджиев - също. Тоест, някой, който "ръчка", "чъчка", "съска", нещо, за което да се закачиш. Докато у човек като президента да кажем, няма нищо характерно.

- Името ви се свързва и с формата "Сървайвър". Представителна извадка на българското общество ли е той?

- За мен форматът "Сървайвър" е много показателен, защото вади на преден план качествата на участниците. Ако приемем, че те са едно малко общество, там можеш да видиш абсолютно всичко - включително и политиците, и адски работливите, способните и можещите, и умните, адски чистите, наивните и добрите - както се казва, на филия хляб да ги намажеш и да ги изядеш. Този формат много ми харесва, защото наистина е извадил като че ли всичко случващо се около нас. Той обучава. Докато има други, които разграждат и учат на глупости.

- Но пък се хвалят с много висок рейтинг. Защо става така?

- Аз не приемам някой да ми каже: "Какво толкова, това са хора, които ни заобикалят". Е да де, ама точно защото ме заобикалят, не искам да ги гледам от екрана. Там искам да виждам мечтите си, нещо, към което бих се стремил. Представяте ли си, ако живеехме в много, ама много по-бедна страна, и тук да няма къщи, а колиби. Е, колиби ли да гледам по телевизията, колиби, магарета, кал и тор? Защото това ни заобикаляло. Не я приемам тази теза, защото е безумна и граничи с глупостта.

- Каква е разликата между театралната и политическата сцена?

- Разликата е в слабата политическа драматургия. Нещата са едно към едно. Пиеси се разиграват всякакви, само дето драматургията куца. Репликите, които си разменят политиците, не са достойни за нито един от тези политически актьори. Управляващите трябва да са дипломати и по друг начин да се надхитрят, та да не го разбираме. Ето сега на световната политическа сцена излизат достойни лидери като Саркози, Обама, хора ерудирани, с фин език, с поведение. Иска ми се и в нашия политически театър да се появи един такъв актьор. Но по принцип тези въпроси са ми неприятни, не за друго, а защото съм аполитичен. В България всеки разбира от всичко. Аз съм голям противник на тази теза.

Имаше период по време на демокрацията, когато се говореше само за политика. Но никой не каза, че еди-кой си писател издал книга или че този художник направил такава и такава изложба. Децата израснаха в бездуховие и безкултурие. И резултатите са налице. Идва едно поколение, което ще ни управлява и това време не е много далеч. Тези хора не знаят много неща, защото ние, вие медиите, насочваме вниманието в погрешната посока. Младите нямат речник, език, нямат никаква култура, включително на поведението. Не може учениците да се държат по този начин. Заплашват си учителите, посягат им, псуват ги. Кога е било това? А иначе не е вярно, че хич нищо не правят политиците ни.

- Като например?

- Ето, в парка "Заимов" сложиха нови пейки, осветиха паметника на Левски, библиотеката, университета. И най-вече - министър Вълчев върна кръжоците. Какво по-хубаво от това! Друг е въпросът, че това не се отрази по подходящ начин от медиите. И аз съм държал матури. На мен времето и съзнанието ми са били заети: не съм мислил за глупости, за наркотици, да си инжектирам спирт или трици, или сажди. Ходиш на училище, на кръжоци и нямаш време да мислиш за простотии, а за това как да сглобиш самолета, така че да литне. Правехме големи хвърчила и какво ли не. Още си пазя някакви дъсчици, които съм рисувал с пирограф. Убеден съм, че ще се възроди правилната ценностна система. Класиката е класика, защото е неподвластна на времето.

- Да кажем тогава за класиката...

- Прекъсвам ви, защото се сещам за нещо, за което ми е много по-приятно да си говорим. Например за българския филм "Дзифт". Гледали ли сте го? Аз съм очарован. Играта на колегите е фантастична. Захари Бахаров си ми е любимец от много време. Аз имам тази слабост, че бих харесал всичко българско и родно просто защото е рядкост. Но "Дзифт" наистина има големи качества.

- И една друга ваша слабост ни е известна - кулинарията. Ще споделите ли някоя класическа рецепта? Задават се тежки празници.

- Понеже иде зима, трябва да се наблегне на червеното месо и на червеното винце. Хубаво е в менюто да влезе и киселото зеле. Салата "Айсберг" ми е любима - от червено цвекло, сурова тиквичка, авокадо със зехтин и лимонов сок. Добавят се сушени домати, нарязани на ситно, и две маслинки - за разкош.