Един вирус - вирусът на русофобията, броди из атмосферата... Например: преподавател по английска литература помага на дъщеря ви да се справи с въпрос за комичното със съвета: "Да не ти пука, просто пиши: "Аз съм от Русия. Нямам чувство за хумор"...

Ако моден крими автор се прицели в бъдещ трилър с чуждестранен пениз сюжет, познайте кой ще бъде лошият. Сюжет из дейността на "Ал Кайда" в Източен Лондон е с висок риск от политическа некоректност. Но повествование за руски дисиденти или за олигарси, преследвани от шотландски полицаи, е като по поръчка. Британските медии, тъй предпазливи на междурасова почва, треперят да не наранят чувствата на мюсюлманите, но и наум не им минава, че руснаците също чувстват болка. На тези от тях, които живеят на Запад, но не са олигарси, попзвезди или дегизирани атентатори, нито пък вярват, че "режимът на Путин" е втори по ужасност след царуването на Иван Грозни, никак не им е лесно.

Не искам да кажа, че руснаците във Великобритания са дискриминирани на работните си места; нито че съседите ме подозират, че изхвърлям полоний с боклука си. Имам предвид как се изтърсват приказки без замисляне какво се причинява на слушащия. Стереотипите, наложени от медиите, са се окопали в полето на съзнанието: руските компании са корумпирани пионки на държавата; на неруските малцинства е забранено да говорят на родните си езици, а руските мъже са шовинистични мачовци; икономиката се крепи на единия газодобив, а управляващите наяве и на сън жадуват да завладеят половината свят. Новините от Русия са лоши новини. Трудно е да виним журналистите, че отразяват това, което се търси. Да съобщиш как руснаците в руските супермаркети пазаруват същите стоки като западняците е досадно. Но известието, че в Москва е открит първият в света клуб само за мъжки стриптийз, е "секси".

Руско-грузинският конфликт доутвърди тези становища. Реакциите на медии и политици бяха тържествуващо антируски, на ниво "чувствам правотата в червата си". По-обективни статии се появиха много по-късно...

Пита се: може ли Русия да направи нещо добро? В очите на русофобите тя трябва: 1) да капитулира и да се извини; 2) да даде контрол на западните компании върху природните си богатства, защото руснаците тъй и тъй ще ги оплескат; 3) да ограничи амбициите си в рамките на културата; 4) да връчи на Борис Березовски орден за приноса му към демокрацията.

Какво подхранва русофобията? Действията на Москва са само част от картината. В последните години няколко фактора създадоха нови импулси. Бойците на студената война имат нова мисия. По-удобен е познатият враг, който играе по старите правила, от "врага сред своите", служещ например в закусвалнята на ъгъла. Западните либерали, страстно повярвали в демократизирането на Русия по тяхна рецепта, останаха с разбити илюзии и насочиха енергията на озлобения си идеализъм срещу злините от "Кагебейския режим на Путин".

Какви са резултатите от русофобията? Както "Бритиш петролиъм" (BP) и "Шел" (Shell) вече разбраха, стана по-трудно да се прави бизнес. От политическа гледна точка откритият диалог е невъзможен, ако доверието вече не съществува. В сферата на сигурността русофобията докара до милитаризация и на двете страни за сметка на постиженията на разоръжаването. Най-сетне езикът на поляризацията процъфтява. За разлика от 90-те години днес руският елит чете английскоезична преса и остава с ясното впечатление, че "Западът е срещу нас".

Защо трябва да ни е еня за това? Защото настроения и становища имат значение, когато Русия е на кръстопът. Тя може да тръгне или към силна модернизация, или към силна милитаризация. Тя може да изгради прагматична, но стабилна връзка със Запада или да се отдаде на разтуряне на международните игри и сформиране на антизападни съюзи. Западната интелигенция носи отговорността да се проумее, че стереотипите създават врагове, и да предотврати ново разделение в Европа.