Ицето се измъкна от кревата, като внимаваше да не си удари главата в пода. Мама му стара, прекалиха го в службата... Че денят е по-особен, разбра, когато се опита да целуне елхата в хола, мислейки, че е жена му. Хм, жена му не боцкаше... Милата! Тропа в кухнята - ще му свие любимите сармички. Че и подарък му турила под елхата. С фльонга. Опа-лааа! Той не й е купил нищо... Е, още не е късно. Няма да се излагаме, я!

Поосвежи се, облече се сравнително бързо и се провикна:

- Миленооо, отивам за цигари!

От кухнята свиреше тенджерата под налягане - почувства се като на гара. Мразеше да пътува. Където и да идеше, му беше хубаво, а после трябваше да се връща.

- Миленооо...

- Хвърли боклука! - извика тя. - Пликът е до вратата.

Добре, че го предупреди, иначе глей кво става с метеното, както всичко му се мержелееше. А пред блока едва не се блъсна в кикимората от горния етаж. Мъкнеше две торби с хляб.

- Ще ни върви - ухили се кикимората, - с пълно се срещаме!

Пак на боклуци ще ни върви, рече си. И се отправи към бижутерийния магазин, дето беше три преки по-надолу. Милена заслужаваше едно хубаво бижу. Като го види под елхата, ще ахне...

Но в магазина Ицето ахна. Гати цените!... Той да не е ударил бинго или джакпот! А продавачът го гледаше с презрение. Даже с погнуса. И когато Ицето си тръгна, не му каза господине, а изръмжа, бърчейки нос:

- Забравихте си плика!

Малеее, беше пропуснал да хвърли боклука! Е, не идеше да го хариже на тоя темерут - какъв му е той?... Ицето хвърли плика пътьом и влезе в близкото гаражче. Да си купи цигари и да размисли. А без клин клин избива как се мисли? Поръча си и потръгна... За какво й е на Милена бижу? Тя самата е бижу. Голямо. Малко ли пъти му е била като обица на ухото! И като камък на шията. Обаче скъпоценен.

Пак си поръча... Уф, какво да й купи? Козметика? Жените си падат по козметиките... Хм, падат си грозните. Милена и така си е хубава. Но що пък да не й вземе парфюм? Милена заслужава един френски парфюм. Като го види под елхата, ще ахне...

Речено-сторено. Плати и тръгна. В бутика обаче Ицето ахна. Парфюм ли? Френски ли? Мерси! Заради един парфюм няма да тръгне да обира банка! А и какъвто е карък, сигурно ще се окаже фалирала...

Налагаше се пак да размисли. Поне гаражчета дал господ. Поръча си и заумува... За чий й е на Милена парфюм? Тя така хубаво си ухае. На чистичко. На прах за пране. Е, и на яхния. Ама на любимата му яхния... Пак си поръча... Добре, че хвърли боклука - голям резил щеше да е, ако се върне с него. Бе продавачът не беше лош човек - ръмжи, ама умно. Някой ден трябва да го почерпи... Жалко, че Милена не пие. Можеше да й купи уиски. С гайди. Та като го види под елхата, да ахне...

Все пак стигна до решение. Какво - кой да помни?... Но тръгна уверено. Обаче пак му се наложи да размисли...

***

Вкъщи Милена нервничеше с основание. Къде ли се дяна хубостникът й? Цигари да си купи... Хм, досега да ги е изпушил... Облече се и тръгна да го търси къде се е паркирал.

А като се върна, ахна... Свит под елхата, Ицето кротко спеше. Вратовръзката му - на фльонга.