|
18 Декември 2008 12:33
Европесимисти ли? Май местата се разменят.
Изминаха почти две години, откакто България е член на Европейския съюз. Членство, което родните политици получиха по милост. И в пълна тайна от народа – суверена на държавата. Какво подписваха, какви задължения поеха от наше име, какво ще ни коства това – никой още не знае. Две години, откакто Договорът за присъединяване е една от най-охраняваните тайни. Което, разбира се, направи скептици мислещата част от гражданите. Защото временно водещите знаеха – или налучкваха – къде скачаме, но повлечените от тях българи нямаха избор. Както за влизането в НАТО, така и в ЕС. Нещо, което в белите държави щеше да взриви скандали, да повлече оставки и дори съдебно преследване. У нас – където не всяко чудо за три дни, а всеки ден три чудеса – реакцията си беше в рамките на мърморенето и по-интензивното споменаване на роднините от женски род на политиците.
Което, разбира се, породи стабилни отрицателни отношения към ЕС. Не може да харесваш нещо, което нито си виждал, нито знаеш какво е, камо ли без да ти се обясни поне – какъв е смисълът от него. И през 2007 година евроскептици според изследванията бяха повече от половината попитани българи. Попитани от анкетьори, не от слугите народни. Днес също е голям броят на непознаващите функциите, ролята и правилата в ЕС. 73 %, според Евробарометър, българи са в неведение по основните за съюза въпроси. Около 18% се хвалят, че са добре осведомени. Което е пак минимално количество – за ЕС средно 24% са така. Съответно 81% не знаят, че през идващата 2009 година са изборите за Европарламент. Незнание, което впрочем не се дължи на отрицателната роля на политиците, а си е признак за лична апатия и индиферентност.
Интересното е, че за 55% от българите ЕС има високо ВЕЧЕ реноме /при 39% средно за ЕС/. Докато родните политикани и чиновници усърдно изказват отрицателни мнения за него. Парадокс? Евроскептиците са станали еврооптимисти и обратното? Да! И то заради самия ЕС. Чиито строги, последователни рестриктиращи действия вдъхнаха надежда, че някой все пак ще озапти поне малко алчността, корупцията, крадливостта, маниакалната демагогия на властимащите. Факт е, че спираните средства от еврофондовете не се отразяват добре върху икономиката ни. Но при една тежка операция винаги се налага отстраняването на нещо. В случая – посяга се върху страстните апетити на българските политици, чиновници, „бизнесмени” да лапат чуждото. Които лапачи се бяха приготвили да гребат с по две лъжици и от общия европейски казан. А, когато ги плеснаха през ръцете, започнаха да се вайкат и да оплюват охранителите. Вижте последните изказвания на президент, премиер, министри, политици – и тия от триглавата ламя, и уж опозиционери. ЕС бил лош, ама много лош. И как пречел на развитието ни! Как спирал жизненоважни парични потоци! Как това, как онова! Че и в непочтеност обявиха съюза! Крадецът вика „Дръжте крадеца!”. Лицемерие, наглост и цинизъм!
Все повечето еврооптимисти сред нормалните хора вече гледат с надежда към Брюксел – хората от ЕК и ОЛАФ може да спрат и посегателствата към българската хазна? Да одялат правосъдието, сигурността, законите, правилата? И най-вече – политически да помогнат за омитането на тинята, заляла страната? Оптимизъм, надежда, модерна цивилизационна ориентация. Още повече, че според Евробарометър – колкото са по-млади хората, толкова по-висока оценка дават на ЕС. Така е и с интелектуалното ниво – образованите са оптимисти. Остава да са и дейни оптимисти.
|
Ще изгори завалията "невинен". 
!
). Пистолета от кобура и
