И така, патетично поставеният въпрос е "Къде са бунтарите"?

Както при много други патетично поставени въпроси, и тук отговорът е банален и убиващ всяка патетика в зародиш.

Бунтарите са наоколо, в цялото това населено от бунтари пространство, наречено България.

Защо е така? Ми защото "бунтар" е човек, който се изправя срещу нормите и започва активно да ги нарушава.

Което и наблюдаваме в България: няма норма, която да не бъде ежеминутно нарушавана. Ако имаше статистика за това колко норми се нарушават, България щеше да е в челото. Нация от бунтари. Няма правило, което да ни спре. Няма регулация, която българският гений да не може да заобиколи. Всяка регулация българинът възприема като опит да бъде ограничен, или - което е още по-лошо, - опит да му се дава акъл. А акъл на българина не му трябва, трябват му пари. В резултат на което - и пари няма. Но пък бунтът е успял и после остава топлият спомен: "Ей, ама какъв ташак станА". А знайно е, че когато ташакът стане, и да отрежат после к*ра, няма вече значение.

Нация от бунтари не може без предводители-бунтари. Бунтарите в парламента вършат изключително народополезна работа за народа-бунтар, като коват такива закони и разпоредби, които просто няма как да бъдат спазвани и предполагат бунт от само себе си. Отделно всеки бунтар-парламентарист се грижи при създаването на оградата на закона да закове една-две дъсчици по-хлабаво, та да може той, заедно с други бунтари и верни другари да минава оттам, когато му се наложи в бъдеще.

Когато успоредно един до друг пламтят едновременно толкова много малки бунтове, то и на бунтарите им се вижда тясна територията - оттам и определенията за България като "малка страна", нищо че тя е по-голяма от Швейцария, Холандия и Македония, взети заедно. Когато на конкретния бунтар му писне на феса от бунтовете на останалите бунтари, той си вдига чуковете и отива към някоя населена с не толкова много бунтари страна, като гореупоменатите Швейцария и Холандия.

А останалите бунтари? Ми те си остават в България и си продължават да се бунтуват - не само срещу правилата и регулациите, ами и един срещу друг; защото всеки индивидуален бунтар разглежда отсрещния бунтар като обикновен лайнар. Така бунтовете в България си остават бунтове на дребно, в резултат на което навсякъде изглежда като нацвъкано с малки лайна. Тези бунтове на дребно пораждат у доморасли идеолози на революцията (като авторката на разглеждания опус) интелектуално недоволство, и те зоват към Голям Бунт. Подобна гледна точка има своето право на съществуване, остава да се намерят и достатъчно привърженици за идеята, че когато Голямото Лайно залее нацвъканите малки такива по територията, ще се възцарят най-после желаните мир, спокойствие и благоденствие.

----

* Заглавието е на редакцията