В туй гадно време, братя, докле ни сгрява само греяната, я да му ударим един трезв икономически анализ с оглед личното ни оцеляване и предвид чуждестранния опит. Та да ви светна за двамина от Албиона, дето служели в британо-българската Софийска вода. Тез хайвани в почивката си наточвали две чашки топла водица и към туй - едно, САМО ЕДНО! пликче чай и тъй си чинели файв о клока. Смееех!
Едно пък наше келнерче на Златните някак се вредило да обслужва американски милионер, и, разбира се, нежно го ущипало за една кока-кола някакви си 25 лева. Пустият му милионер да се окаже от принципните пестовници - проверил ценоразписа, жалвал се и още пред него ритнали келнерчето. Така хем милионерът се провинил в смъртния грях алчност и скъперничество, хем нашето момче го лишили от конституционното му право на труд!... Бай дъ уей, днес то е солиден бос в туристическия бизнес (и общински съветник). И най-паче люби Българския Клиент, бил той и гол фукара, защото не си брои стотинките - по-горд от британский лев!
А да сте забелязали що чужденец от най-скромно потекло напазарува по родните ни земи къщи, апартаменти, вили, палати, палатки, паланки и селца, та дори и на живителната ни водица тури хенд и в най-скоро време, нищо чудно, да я джироса някому като секънд-хенд, та да я плащаме на кило кръв? А редовият български европеец, ако че му проглушиха ушите за равен старт и равни възможности в демокрадския рай, може ли да си напазарува ква да е жил. площ я по Ривиерата, я в кралството и околностите?!... Може грънци!
Защо ли? Защото не е стиснат! Не спестява ни от чайче, ни от глезотии като парно, ток, вода, телефон... Кара най-скъпите коли в Европа, плаща най-скъпите горива, най-скъпите лекарства. Плюска юнашки всякакви плодове, зеленчуци и месалаци на цени двойно по-високи от чужбинските, кило разходена смет му е по-скъпа от кило пшеница! Километър магистрала му излиза колкото цяла по други страни, а километър газопровод му излиза през г*за!
Братя съелекторатници, да вземем светъл пример от тия, които сме издигнали до сияйни висоти, да ни водят и напътстват. А те това, сметката... Че да не са някакви сметкаджии, я! Способни са да ти харижат ей така, за черните ти очи, не само напълно печелившо предприятие, ами и целия бранш!... Да се навият да окъкат морето за едната беззаветна любов. Да закрият ядрена централа не за мижав бакшиш и още по-мижава стипендийка я за отроче, я за знойна любовница, а за едното дружеско потупване по рамото! Да прекроят целокупната "Натура" в името на сърдечна дружба и разбирателство с партньори по белот или лов и риболов. Че и в бюджета - два милиарда излишък. Напълно алтруистично, без следа от лична облага! Широки души. Хвала и чест!
А ти? Все теглиш калема и съдраната черга към себе си - вечно недоволен, стиснат, тичаш да изключваш радиатора, плюскаш претоплена мас и армея с праз.
Какво чакаш - да се пенсионираш, та да те пратят на море?! Я отпусни душа, грабни комат и скачай на яхтата! Там вече си прави сметката колко щеш.
И не забравяй, пусни есемесче за предприемчивите застроители на съвременна България. За бога, братя, да им помогнем в кризата!
Много ми хареса, поздравления, авторе!
Не мога да се въздържа да не цитирам тук едно стихотворение на познат нам автор от "После", което крещи поетично:
СПАСЕТЕ НАШИТЕ ДУШИ!
Денят се изхлузи зад хълма. Наоколо мръкна.
Студеният есенен вятър засвири "Хей, Джуд!"
Спасителят слезе от кръста и влезе във кръчмата
да сгрее душа, да побъбри с кварталния луд...
На бара бе седнал самотен спасител от плажа.
До вчера обсебен от хиляди знойни жени,
а днес, като някой наказан от Бога прокаженик,
посръбваше узо със лед и сушени фурми...
Христос го покани на своята тайна вечеря,
наля му мерло в инвентарния стъклен граал.
Момчето отпусна душата си, даже почерпи
случайния гостенин в тоя мизерен локал...
Спасил съм стотици удавници там, във водата,
въздъхна момчето. А как се спасява душа?
Душата на всеки е скитащ в безкрая "Титаник",
отвърна Христос и пое към Голгота пеша...
Спасение няма, Спасителю, рече спасителят
и сграбчи нощта, зажадняла за глътка любов.
И само Христос чу сигнала "Спасете душите ни!"
"Титаник" бе пратил от ада най-тъжния зов.
Денят изпълзя над соленото мрачно пристанище.
Христос се възнесе на кръста, прогнил от печал.
А нейде далеч, някой друг, неизвестен "Титаник"
по морза изпращаше своя отчаян сигнал...
Ивайло Диманов