Влиянието на дългите отпуски върху индивида и социума още занимава вестникарските умове.

"Бум в разводите на Острова след празниците", обявява "Новинар". То всъщност било даже традиция това и януари бил титулуван от британците като "месецът на разводите". Хората се намразвали покрай непоносимите семейни разходи за армагани и софри. Като си опразнят сметките, се оказва, че не могат да се гледат и тичат да си разтрогнат най-официално отношенията.

Наш психиатър се е разпрострял по същия предмет в интервю за "Труд": "Злоупотребяваме и с храна, и с емоции", диагностицира националните психоособености експертът. "След края на празника се чувстваме дълбоко фрустрирани", обяснява докторът. Който пък симулира веселост и се насилва да тропа хоро с другите, накрая е дважди и трижди по-разнебитен в главата: "Колкото по-дълги са празниците, толкова по-изтощени сме".

Излиза, че хората харчат пари и организират тържества, колкото да се намразят и опечалят.

Човеците се отчуждават и си развалят отношенията по най-неподозирани причини. Пак в "Труд" научаваме, че "Секси дрешките сецват женското либидо" и това било "Отмъщението на голия пъп". Като ходели разголодупени, мадамите си действали на подсъзнанието, настройвали си органите за полов акт, който обаче не настъпва, и това ги съсипва сексуално.

"24 часа" пък е изровил съвети за благочестиви булки от някаква книжка, издадена в края на ХIХ в., преиздадена с голям успех в наши дни. "Давай се рядко, по малко и винаги със съпротива", повелявала някоя си Рут Смитърс през далечната 1894. Целта била с времето мъжът да се откаже от полов живот. Или да си го води сам.

И може би точно за такива мъже са предназначени двете страници под рубрика "Самозадоволяване" (пак там). Всъщност иде реч за лов на чакали, но защо с такава рубрика? Чакалът не се яде, тъй че ловецът не може да си самозадоволи по този начин нуждата от храна.

Или дежурният редактор е бил противник на авджиите и ги е нарекъл поклонници на Онан? Бива!