Една бюрократична глупост винаги може да бъде мултиплицирана в много други, доста по-големи. Дори и при масово гражданско недоволство, дори и при опити да бъде поправена. Доказа го община Варна с приема в детските градини и ясли.

Подобно на другите големи градове, местата в забавачниците край морето не стигат. За да се вредят първи родителите правят списъци дни преди старта на записването, висят нощем по опашки. Миналата година общината периодично даваше различна информация колко деца отпадат - цифрите варираха от 10 до 40%. Разминаването идваше главно поради факта, че приемът позволяваше родителите да се наредят пред десетки градини и не стана ясно колко молби са дублирани. Тази година дублажът бе избегнат, тъй като, в която и забавачница да се кандидатства, входящият номер важи за всички. Смелите общински прогнози са, че сега ще отпаднат едва около 150 малчугани. Което няма как да е вярно, тъй като бяха приети абсурдни критерии за прием, които ще откажат десетки родители да кандидатстват, а на други молбите им автоматично ще станат невалидни.

За да може детето да кандидатства и двамата родители трябва да бъдат адресно регистрирани във Варна и задължително да са си платили местните данъци. Безработните трябва да са записани в бюрото по труда, а работещите ги чака фрапираща дискриминация. И двамата родители трябва да отговарят на нелепото условие, че работят във фирма, учреждение, неправителствена организация или друго юридическо лице "на територията на община Варна". Това недомислие или целенасочена дискриминация



сътворява невъобразима каша



Най-напред са отрязани стотици семейства, заети в девненските заводи, още толкова в цехове, складове, магазини и администрации в съседни общини, дори и децата им да са девето коляно варненчета. Ако например майката е счетоводител в социалната служба в Аксаково, което е на 3 километра от Варна и някога бе квартал, но сега е отделна община, или пък бащата е горски в близко село, детето няма и да помирише градина.

Формулировката "на територията на община Варна" позволява безброй интерпретации. Така е записана в наредбата, че не е ясно кой трябва да е "на територията на община Варна" - точната месторабота на родителя или пък самата фирма. Седалището на дружеството не е от значение (за това по-долу). Ами ако офисът на фирмата е примерно в Добрич, таткото работи там, но пък фирмата е отворила магазин и във Варна? Тя в града ли е, или не е? И как точно общината ще се ориентира дали неизвестното дружество "Х" е във или извън града? Твърде важно става не само какво точно ще бъде записано в служебната бележка, предоставяна от родителите, но и как самите директорки ще я разтълкуват. Защото точно те качват данните в компютърната система, която "безпристрастно и извън човешкия фактор" пресява кандидатите. И най-искрено да желаят да не ощетяват децата, просто няма как да се ориентират.

Отделно от това никой няма да проверява достоверността на служебните бележки. Зам.-кметът по образованието Коста Базитов подробно разгласи, че отговорност за истинността на данните носят тези, които подават молбите. Т.е. ако някой родител излъже,



ще бъде хванат, ама друг път



Абсурдното изискване отказа мнозина семейства да кандидатстват за ясли, чийто прием стартира в началото на януари. Ще откаже и десетки, които трябва да подадат от април документи за градина. Други пък, неинформирани за общинските умотворения, вече мръзнаха по опашки или ще мръзнат, но децата им автоматично няма да бъдат класирани, а те няма да разберат причината. Защото в деня на кандидатстването те трябва да предоставят единствено акт за раждане на детето. Другите документи, включително и служебната бележка, се дават впоследствие и никой няма да им я върне, ако не отговаря на критериите. Тези хора няма да бъдат формално декласирани, просто след дни няма да видят децата си в списъка на приетите. И вероятно ще предположат, че на са стигнали местата или са изпреварени от родители-инвалиди, самотни майки, студенти, многодетни семейства и други, които ползват предимство при подреждането. Така общината може и да се спаси от недоволството, което основателно трябва да се излее върху нея.

Абсурдната ситуацията си има богата предистория. Тя показва не само очевадната глупост на разни опасни умове, но и ината им. А може би става дума за целенасочена дискриминация - по-малко желаещи хора, по-малко проблеми.

Още в началото на есента отговорни общински фактори тръгват на рейд из градините и на родителски срещи разгласяват, че от 2009 г. ще се приемат само деца, чиито родители са адресно регистрирани в града, платили са си данъците и работят за юридическо лице, регистрирано във Варна. Т.е. седалището на фирмата трябва да е в града. То ще се удостоверява с бележка от НАП. Внезапният местен патриотизъм съвпада с мащабна кампания на кмета Кирил Йорданов да изкара всички варненци "на светло"- хора и фирми. Градоначалникът се оплаква, че Варна наброява почти 1 млн. души (грандиозна измишльотина), но повечето са адресно регистрирани другаде, т.е. не внасят данъци в местната хазна. Новите условия за забавачниците изцяло са в тон с



кметските усилия да поварненчи хора



и фирми.

Новината се разчува. Родителите негодуват, тъй като адресната регистрация може да се смени, данъците да се платят, но работата - не. А половин Варна е заета във фирми, които не са регистрирани в града. Местните медии вдигат невъобразим шум. В НАП също са крайно недоволни, тъй като това означава безброй опашки и бележки. В една изненадваща ноемврийска утрин Кирил Йорданов се нахвърля върху журналистите. Неинформирани били, подвеждали хората, тъй като изискването важало само за самоосигуряващите се, т.е. за собственици на фирми. Нищо, че официалният сайт на общината вече е публикувал критериите и там черно на бяло пише, че условието е валидно за всички.

След седмица настъпва още по-интригуваща утрин. Кирил Йорданов признава, че е допусната грешка и гръмко обявява, че нещата ще бъдат оправени. За целта в наредбата ще отпадне думата "седалище". Тя наистина отпада, друга текстова редакция няма и така автоматично в сила влиза настоящия вариант - "...на територията на община Варна". Самоосигуряващите се третират в отделна точка и те наистина трябва да предоставят данъчна декларация, че седалището на фирмите им е във Варна.

Пред "Сега" Базитов така и не можа да обясни какво ще стане с децата на работещите в Девня например. "Не мога да отговоря на този въпрос", каза той. Не можаха да отговорят и директорките на градини. Горките женици си признаха, че въобще не са се замисляли по въпроса, но и с право добавиха, че не им е работа да въдворяват правила. Те са в отговорностите на администрацията на Кирил Йорданов. "Ами би трябвало да няма проблем, то Девня е във Варна", каза объркано една от директорките. "Ами молба може да бъде подадена, но после компютърът какво ще пресее, не знам", сподели друга.

Първите класирания ще излязат през май. Като нищо ще се окаже, че са приети "100 процента от изрядните заявления". Варна може да бъде обявена не само за най-добрия град за живеене в България, но и от Ванкувър до Владивосток. И само неинформирани провокатори ще се чудят дали в днешното мобилно време хората трябва да бъдат закрепостявани по адрес и месторабота, дали трябва да има делене на самоосигуряващи се и осигурявани. И дали всъщност самият ценз "платил данъка" също не е мракобесна дискриминация. Защото за закъснели налози се плаща лихва, а ако пък хич не плащаш, ти вземат имущество. Ако един ден си платиш лихвите или НАП ти грабне телевизора, кой ще те обезщети теб, че детето ти е останало без градина?

Има и друг сценарий. След като така и така има време до първите класирания, общината да отмени абсурдните изисквания, или поне това за местоработата. Това означава нова бъркотия при вече стартиралата процедура, а и стотина общински трескави трудови делници да отидат нахалост. Но е по-малкото зло.