Слаб, разединен, неясен, двуличен и вбесяващ - така ще чуете да говорят за ЕС в частни разговори в Пекин и Вашингтон. Събитията от първата седмица на 2009 показват, че критиците ни са напълно прави.

Вижте в каква каша сме. Европа преживява две остри кризи, които застрашават както интересите, така и ценностите ни.

Войната в Газа е отрицание на всички принципи, които Европа претендира, че отстоява...

Но какво виждаме - тя е слаба, разединена, все така вбесяващо помпозна и безсмислено самовъзвеличаваща се, каквато бе в началото на 90-те години на XX век, когато външният министър на Люксембург благоволи да разчлени бивша Югославия и се провикна: "Часът на Европа удари". Също като Бурбоните ЕС, изглежда, нищо не е забравил, но и нищо не е научил...

Заради руско-украинската газова криза се стигна дотам по-възрастни граждани на източноевропейски страни - членки на ЕС, да зъзнат без отопление. Ако това да не позволим хората ни да умрат от студ не е жизненоважен интерес, то не знам кое е...

Ах, Европа! - бе въздъхнал преди 20 години германският писател Ханс Магнус Енцесбергер с любов и с отчаяние. Ах, Европа! - провиквам се аз през 2009-а по-скоро с гняв, отколкото с мъка.

Човешкото страдание, причинено от руско-украинската газова криза, не е толкова остро като в Газа, но в това отношение Европа е още по-виновна за провала си. Дори с цялата си икономическа мощ Европа не може да спре трагедията в Газа без помощта на САЩ. Не е така обаче с руския газ. Ако бяхме направили онова, за което говореха експертите след последния път, когато Русия ограничи газовите доставки, и бяхме започнали да изграждаме единен европейски газов пазар, ако 27-те страни в ЕС винаги действаха с единна позиция както към Русия, така и към Украйна, нямаше да изпаднем в това окаяно положение.

Като слушам представители на ЕК да пухтят и да вдигат пара - "недопустимо е", "Русия е длъжна...", не само предусещам, но и вътрешно почти споделям презрителната реакция на "Газпром" и Владимир Путин.

Защо ние, европейците, не можем да действаме единно, когато трябва да общуваме с останалия свят?...

Има два ключа, за да действаме единно - институционален и политически. В последните 10 години обръщахме прекалено голямо внимание на институционалния и твърде малко на политическия...

В крайна сметка институциите са само средство. Има ли политическа воля, ще се намери и институционално решение. Няма ли воля обаче, и най-добрите институционални уредби на света не помагат.

Сега е нещо обичайно за нашите по-възрастни държавни мъже и жени (ресурс, с който нашият континент е пребогат) да започнат да се оплакват от липсата на "лидерство" в днешна Европа. (Явно по тяхно време всичко е било много по-хубаво).

Аз обаче всъщност не мисля, че сегашните ни лидери са чак толкова лоши. Да, всички те искат да се изявят и да изградят собствен образ на световната сцена - кой политик не го иска?

По-сериозният проблем обаче не е в тези политически звезди, а в нас самите.

Наша е грешката, че подхранваме тщеславието им.

Докато ние, гражданите на Европа, не се събудим и не поискаме лидерите ни да започнат да работят заедно в интерес на всеки един от нас и на всички заедно, те няма да имат вътрешен политически стимул да направят това. С разума си може да приемат (а в случая с британските консерватори и да не приемат) далечната перспектива за по-силен и единен европейски глас в света, но докато са на власт, това схващане ще бъде отхвърлено от съображения за краткосрочни политически ползи.

От нас, гражданите на Европа, зависи да променим начина им на действие. Това значи самите ние да отворим очи и да видим колко опасен е светът, в който живеем, свят, в който сега трябва да водим битка за запазване на относително благосъстоятелния, свободен и цивилизован начин на живот, който сме изградили през последните 50 години.

Ако и докато ние, европейците, не обединим силите си, нашите американски, китайски и руски "приятели" ще имат всички основания да ни презират.