То бива хленчене, бива, ама чак такова чудо не бива. Обаче както чудото не бива, така и нас, българите, много ни бива да го докарваме до небивалици.

Социализъм ни построиха - не ни хареса, свобода на мненията нямало. Чунким пък имахме изобщо каквито и да било мнения за каквото и да било.

Демокрация даром ни донесоха, и нея не уйдурдисахме, пари нямало, пък те, парите, ако става дума, колкото и да имаш, все ги нямаш толкова, колкото ти се искат!

И към световната криза ни приобщиха - по братски, по партньорски, сакън да не ни се размине баш пък на нас! И по-точно, от стратегическа гледна точка, към финансовата криза ни приобщиха по партньорски, към газовата криза - по братски.

И такъв глобален хленч му ударихме... Честно, не разбирам защо!

Като чета пресата, с такива очевидно по-големи трагедии се сблъсквам, че тия, нашенските си грижи започват да ми изглеждат едни такива почти никакви, едни такива миниатюрнички като бонзай баобабчета.

Жена ми, примерно, си идва от ъгловия магазин. Разярена. Можела да си позволи да купи само половин буца сирене, пък оная, Тошева, с кривите зъби, взела две големи буци овче плюс цели пет пакетчета канела. Справедливо ли е, пита, оная да имала по-големи финансови възможности от нея? Ми не е справедливо, й викам, как ще да е справедливо, ама какво да се прави, такъв е светът, несправедлив. Обаче има и по-големи несправедливости. Виж, тук пише, че Митко Бербатов струпал имане само 13 милиона паунда. Уейн Рууни е с 19 милиона паунда, а Дейвид Бекъм е със 120 милиона. Справедливо ли е, а? Жената въздъхва, орисията на Митето я просълзява.

Или ето, кварталният клошар негодува, че световната криза рязко свалила стандарта на контейнерите за отпадъци. Преди били пълни с деликатесни хранителни продукти втора употреба! Чети, бе, мой човек, ти знаеш ли на Христо Стоичков колко се е сринало качеството на живота? За да си купи някакъв мижав 780 квадрата апартамент, и то на Бахамските острови, за Хавайските не му стигнали парите, продал гарсониера в Подуене. Потресеният от Стоичковите несгоди клошар тихо опъва платната.

Панайотов от седми вход вдига пара, че в службата ги лишили от допълнително възнаграждение. А бе, аланкоолу, известно ли ти е, че общото събрание на "Холдинг пътища" е решило радикално да свива разходите и е гласувало на шефа на надзорния им съвет Васил Божков намалено допълнително възнаграждение от само 3 840 000 лева? Не му било известно. Веднага млъква. Даже му става мъчно за Васката.

А Панчо звъни от Чепеларе и псува. Имал спестени под дюшека 800 лв, пък сега били равни на 250. Изяде ми парите тази мръсна криза, вика. Твоето е нищо, брат ми, успокоявам го, на Константин Жеваго от 3,4 милиарда му артисали само 350 милиона. Верно?! - ахва аверът. Верно, я, на Олег Дерипаска кризата от 28 милиарда му остави някакви никакви 10. Общо състоянията на десетимата най-богати бизнесмени в света, според "Форбс", са намалели със 150 милиарда долара. Чувам го как хлъцва. После ридае.

Това е! Медийната информация ни стимулира да спрем да се оплакваме. И с открито сърце да се радваме на днешния ден.

Най-малкото защото при всички случаи ще е по-добър от утрешния.