Седя си вечерта, прелиствам книга. По едно време усещам - до мен има някой. Поглеждам - жандармерист, с униформа, с каска, с пушка, а на пушката - затъкнат щик.

- Бре?! - подхванах отдалеч.

- Продължавай, не спирай! - уставно ме успокои той.

- Как да продължавам?! Защо държите тази пушка?!

- За да охранявам и отбранявам поверения ми пост. Вас, гражданино.

- Да не съм арестуван? - просветна ми.

- Съвсем не. Гражданино, комюникето не си ли слушал? Официалното? От днес жандармерията влиза в градовете и поема охраната. С цел да се спрат кражбите и другите закононарушения до всеки гражданин ще стои на пост жандармерист.

- Да го пази от престъпниците? - уточних аз.

- Да го пази! - уточни и той. - А е посегнал гражданинът да краде - сещаш се какво става: жандармеристът "пляс" през ръцете, а е тръгнал гражданинът да нарушава законите, жандармеристът туря щика на пушката и повежда нарушителя към затвора. Ред, порядък, законност и рационален хранителен порцион! Това, последното, беше от устава на жандармерията, ама нейсе, на место си е.

- Така, така - демонстрирах радост. - Значи ред, порядък, законност?

- Я как разбираш, кат ти се обясни!

- Така, така - продължих ведро. - Ей, това, което тоталитаризмът не успя да постигне за половин век, демокрацията го направи за броени години!

- И аз съм за демокрацията! - сподели той - Когато не съм на служба, де, иначе действам само по устав!

- Говоря за преклонението пред здравата ръка! - уточних.

- Мъж без здрава ръка не ми го хвали! Значи, аз съм си от село. Мала Чубрица, Пернишко, знаеш ли го? Аз съм оттам и ше ти кажа, че без здрава ръка ни крава ше издоиш, ни сено ше напластиш кат ората, ни мома ше... така, де, сещаш се.

- Ти имаш ли си момиче на село? - подпитах.

- Имам си - въздъхна той. - Сега, кат изкарам още три месеца служба, уволнявам се, връщам се на село и се вземаме с нея, обещали сме си.

- И после какво ще правите?

- Като всички - ще дойдем в Софията работа да търсим, пък деца едно друго, пък и до нас по един жандарм да турят, така, де, кат сме от село, да не сме нещо по-долу! Да дръпнем по цигарка, а?

Почерпих го, пък попитах:

- Ами до престъпниците какви стоят на пост - от вашите или командоси някакви?

- Как до престъпниците! - плю си в пазвата той. - Знаеш ли какви са катили! Зверове! Никой не ги пази, да правят каквото знаят, да си трошат главите!

- Хак им е - казах сурово. - И на нас също.

Допушихме мълчаливо.