Аз съм еколок ултрас. Много мразим секвите мръсници: у парламенто, у БФС-то, тея на президенто - сичките ги мразим в червата! Иначе обаче уважавам пенсионерите: на дедо ми пенсията я земам целата и па доникъде не ми стига.
Събрахме се еколоци от квартала да изденсим една ламбада с Ушев на жълтите павета. Се сме убави момчета, одили сме и друг път по гражданска линия. Кажи го, че сме студенти, нема да сбъркаш! И в Студентски град одим заедно, правили сме се на щайги сто и неколко хиляди пъти, учим трошене на китки и метане на седалки по стадионите. Националния сме го скривали с димки - биеш и не видиш кой биеш.
Много ме ядосаха от ония дни депутатите, че се гаврили с ин витрото, псували на майка ин виво или нещо такова. Ама тва си е хард порно бе, брат ми, зъбките им че избием, да ги фанем само, обаче нема как. И парното спреха ахмаците, да им го турим неколко пъти. Това колко треба си прост, да решиш, че зимата мое се живее без парно. Ама и Ушев да ми яде шутовете, па че съм доволен. Да фанем некой - че си го подаваме на къси пасове, докато си изплюе зъбите. Затова се събрахме аверите, завъртехме сутринта едно стъкло, дръпнахме по некоя черта и повече не сме се правили, че да издържим по-дълго, не сме ние прости!
Хубаво стана, че се стопли времето. На студено да рипаш, не е работа. Удриш два пъти - и кокалчетата ти станат на сол. Като не е минус пет, дет се вика, и гъзо мое си развееш. А мое и да си извадиш да покажеш на койо ти е писнало.
Топло, топло, ама и бая сняг имаше останал, само го беха изринали на купчинки, екстра удобства, ти казвам. Това за загряване си е супер - веднага заметах снежни топки по каските, в първи клас се върнах. Преди да почне баш екшънът, един полицай, висок такъв, фана да се прозява и както беше зинал, глътна топката като стой, та гледай. Аре нема да казвам, че имаше и камъче у топката. Готино ми стана, честно, и фанах, та метнах още една топка, ама със запалена пиратка. Немах късмет и гръмна некъде между кубинките.
След това вече си тръгна пълна програма.
Дръпнахме едно заграждение, па го засилихме по каските - земи тая ограда, да ти сцепим тиквата проста полицеейскааа!
На един смотльо па му дръпнах палката - дай тая гума, че ми трябва! Бум - по пагоните, бум - в бъбреците, бум - по гърба страхлив, избега шубелията загуубеен...
И треба да кажа, че бехме две-три шепи народ, така, малко по-активни граждански. Сичко друго спи, това нема съвест, нема кой да размаха юмрук срещу шибаняците, дето ни тровят живота.
И един от цивилките по едно време вика на куките: ей тия са провокатори, тия са незнамкви - и сочи нашта агитка. Кой е провокатор бе, тикво зелена, аз съм ядрото на съпротивата бе, чакай да ти напълним гърлото със зъби - земи, земи земи!
Така премина тоз незабравим ден! Участвах исторически в протеста срещу корумпираната, некадърна и цинична власт! От името на целия ни отбор - в подкрепа на еколоци, студенция, пенции и металурзи (бомбетата на кубинките ми са железни).
Освободих много енергия, накефих се максимално, а като се прибрах, видех, че и парното са пуснали - начи има смисъл да се протестира и да сме гражданско общество, а не овце селски метиляви.
И обещах на майка ми да се изкъпя. Да зарадвам жената, че и тя се измъчи с това говняно управление.
Мдааа...
Ама защо не ми е смешно, а тъжно?...