17 Януари 2009 17:35
Адашът повдига един изключително важен въпрос, който представлява етап от израелската политика спрямо палестинците.Можем да открием много факти, съдържащи целите на тази политика на етническо прочистване, която има своя предистория и не трябва да се пренебрегва.
Най-напред трябва да се отбележи, че още по времето на ВСВ управляващите в Ю.Африка подържаха нацистите, които воюваха с/у англичаните, а след нейния край, те установиха режим на апартейд.От своя страна англичаните в Родезия, ужасени от перспективите на деколонизация се разбунтуваха с/у Британската корона и през 1965г. се обявиха за независима държава. Въпреки различията на юридическите системи в Израел, Ю.Африка и Ю.Родезия (днешно Зимбабве) по това време и трите държави преследваха една и съща цел:да запазят властта и територията за етническите малцинства. Доста логично тези държави увеличиха взаимните си контакти, отбягвайки всички докачливи въпроси отнасящи се до нацизма и антисемитизма.
По-късно през 1953г.Общото събрание на ООН осъди “съюза м/у южноафриканския расизъм и ционизма”.През 1975 с резолюция 3379 Натиснете тук, ООН квалифицира ционизма като”форма на расизъм и на расова дискриминация”. Въпреки това тези държави заздравиха още повече своите връзки.През 1976г. Дж.Востър предприе едноседмична визита в Израел по покана на своя колега И.Рабин.На срещата с оцелелите от “окончателното решение”, южноафриканците си”прибраха” лентите с пречупени кръстове.Двете страни създадоха общо лоби, което да им създаде по-благоприятен имидж по света и развиха съвместна програма за въоръжаване в това число и на атомна бомба.
Ю.Африка се опитваше да подържа доминацията на бялото малцинство като създаде бантустани.Нейната идея бе да затвори негрите в резервати(по възможност в най-бедните части на страната)и да даде вид, че ги счита за независими държави.Тази южноафриканска”лаборатория”вдъхновява Израел. Самият Рабин бе един от основоположниците на проекта за бантустан в южен Ливан, който бе почти от десет години под израелска окупация.През 1982, когато Ливан стана жертва на гражданската война, Израел се съюзи с фашистките милиции, за да елиминира палестинските бежанци.Тази операция е известна като”мир за Галилея”.Танковете на Шаро обсадиха Бейрут и следствие на международно споразумение ООП се оттегли в Тунис. Фалангисткия водач Башир Гамаел бе избран за президент, но три седмици по-късно той загива в атентат с няколко от неговите сътрудници.В отговор на това Шаро обгради палестинските лагери Сабра и Шатила, с което подпомогна фалангистките милиции да извършат кланета в на намиращите се там палестинци(преобладаващата си част от тях жени, деца и възрасни хора).През 1985 израелците се оттеглиха и останаха в южен Ливан до 2000г.Това понятие бе непрекъснато използвано от израелската пропаганда и се определяше като автономна зона почти държава.Тази зона остава под управлението на група от техни сътрудници-клиентелисти, водена от майор Саад Хадад(шиит), приел евангелизма и станал член на Fellowship Fondation.С Пат Робертсън създават тяхно радио-„Гласът на надеждата”.
През1990, няколко месеца след като Южна Африка премахна апартейда, Израел и арабските държави се срещнаха в Мадрид.Вярвайки в подобна еволюция на израелския режим, Общото събрание на ООН гласува резолюция 46/86 Натиснете тук, с което текста в предишната резолюция, осъждащ ционизма като форма на расова дискриминация се обявява за невалиден.ГРЕШКА!
Като министър-председател Рабин имаше две опции.Едната съдържаше в себе си възможността палестинския проблем да бъде разрешен като се създадат две отделни държави(това което предвиждаше резолюция 181 петдесет год. по-рано).Втората-да се приложи модела на бантустаните, вкарвайки палестинците в малки територии, с което да им се даде впечатление, че са независими.Тази двойна игра на израелците бе още по-ефикасна, когато се придружаваше от успокоителни думи за “самостоятелно развитие”, взети от южноафриканската риторика.Те заявяваха, че палестинският бантустан още не е държава, но това ще стане, когато палестинците се съобразят с нормите, които ще им бъдат наложени.
През 2003 Шаро става министър-председател и прокара едностранно новите граници на Израел, прочиствайки етнически населението в заграбените палестински територии.Днешната ситуация е отражение на лицемерието на израелската политика към своите съседи и най-вече към палестинския въпрос.Той иска да застави ливанци и палестинци да живеят зад лесно достъпни граници, през които Тцахал необезпокоявано да преминава и да води репресивни операции с/у тях.
А сега да видим гледната точка на Shlomo Sand Натиснете тук
|