Ако смятате, че ще сте новото голямо събитие в изкуството, забравете. Вие сте едно нищо. Така говореха преподавателите от Кралския колеж по изкуствата в Лондон на студентите си по живопис и скулптура през 1991 г. Гевин Търк - тогава студент, а днес известен британски художник, помни това много добре. "Казваха ни: Великобритания вече си има Дейвид Хокни, няма да ни трогнеш - връща се назад Търк. - Гледаха ни страшно отвисоко и това ни депресираше".

Година по-късно творбите на Търк са изкупени от колекционера милионер Чарлз Саачи, въпреки че колежът отказва да издаде диплома на художника, задето изложил само една табелка на супер важната дипломна изложба. Днес обаче той и мнозина негови колеги са на съвсем друго мнение по въпроса за удавените амбиции. Според тях е безотговорно художествените колежи да създават грандиозни очаквания у възпитаниците си, че ще направят "голям удар" в изкуството. Особено в условия на криза, когато арт пазарът се свива. Вместо това, твърдят художниците, младежите трябва да се държат здраво стъпили на земята.

"В рекламните си брошури арт колежите използват световноизвестните си възпитаници - казва 23-годишната Наоми Пиърс, завършила текстил в Лондонския университет. - Моите надежди бяха нечестно завишени, никой не ми каза, че ще бъда бедна и може да не постигна успех." След като дипломната й изложба не предизвиква никакъв интерес, Наоми започва да се чуди какво да прави, убедена, че светът на изкуството е далеч от възможностите й. В крайна сметка тя и неин състудент, изпаднал в същата безизходица, започват да курират дипломни изложби срещу дребна сума. Не че някой я е убеждавал в университета, че ще стане голямо име, но надеждата е съществувала, защото всички говорят само за звездите.

"Звездите" са склонни да се съгласят с нея. И дори стигат по-далеч. Британският художник Патрик Хюз казва, че колежите по изкуствата "изключително много глезят своите студенти". "Там студентите се смятат за малки гении - казва бившият преподавател в Брадфорд, Лийдс, Челси и Уулвърхемптън. "Учителите ходят и им говорят: О, ти си на вълна "прасета"? Става до 15, но след 18 г. е малко прекалено."

Според художничката Фиона Макдоналд лондонските колежи по изкуствата предизвикват "парников ефект" и третират студентите си като елит само защото изобщо успяват да преминат от един курс в друг. Все едно им казват: "Щом сте тук, кариерата ви ще е постлана със злато".

При някои става точно така. Бу Ритсън например завършва Кралския колеж по изкуствата през 2005 г. и 2 години по-късно прави първата си самостоятелна изложба. Преди 10 години обаче нещата са се случвали доста по-бавно - първата изложба се очаквала 5 до 10 години след дипломирането.

Макдоналд обаче не хвърля цялата вина върху колежите и студентите. "В обществото на риалити телевизията всички вярват, че могат да се превърнат от просякиня в принцеса - казва тя. - Днес всички говорят само за това кой какво е продал и тази атмосфера е превзела целия арт свят."

Художникът Адам Дант е на същото мнение. "Сега медиите отразяват много повече финансовите аспекти на изкуството. Затова и повече хора избират арт колежите, привлечени от очакванията за финансов и светски успех", казва той. Дант помни как през своите студентски години също е бил примамен от нереалистични надежди. "През 1992-ра дойде да ни говори някаква жена, която започна с думите: "Когато почнете да печелите между 50 и 60 хил. паунда на година..." А аз познавам само двама или трима, като включвам и себе си, които си изкарват прехраната като художници", твърди Дант.

Друг художник - Брад Лочър, казва, че в сферата на изкуството в момента съществува отвратителна звездомания и това примамва младите. Затова и той се отказва от преподавателската си кариера през 2001 г. Според него обаче голяма част от вината е в драстичното увеличение на студентите по изкуствата. Лочър е на мнение, че художествените училища трябва да свият рязко приема.

Колежите по изкуствата се разрастват с още по-бързи стъпки от останалите университети. Между 1998/99 и 2006/07 г., студентите в бакалавърските програми по изкуствата на Острова са се увеличили с 23.6%, докато при останалите специалности ръстът е 20.6%. Колежите обаче се оправдават, че са обезпечили увеличението с допълнителни преподаватели и финансиране. И освен това вече предлагат и бизнес курсове - как да се промотира галерия например, - така че да осигурят допълнителни умения на младежите.

"Разбира се, че се опитваме да помогнем на студентите си да направят прехода към професионалното изкуство чрез срещи с художници, галеристи и кариерни консултанти. Но никога не бихме твърдели, че визуалните изкуства са средство за забогатяване и слава", категоричен е Ричард Ноубъл от Лондонския университет.

Самият ректор на Кралския колеж по изкуствата сър Кристофър Фрейлинг пък има свое обяснение за критиките. "Много известни художници плюят по колежите, защото смятат, че ще помрачат гения си, ако признаят, че някога са научили нещо в училище. Те предпочитат да си вярват, че са се пръкнали като богинята Минерва." Според него изкуството е лотария, но въпреки това 93% от завършващите се захващат с работа, свързана със специалността им.