За по-голямата част от човечеството алпинизмът е друга дума за лудост. Феновете на скалното катерене обаче не са съгласни - за тях това е просто по-различна форма на забавление и прекарване на свободното време. Едва ли някой алпинист ще може да ви обясни какво го е накарало да се спусне да покорява планината. Но ако случайно по време на пикник видите странна човешка фигура да виси от отвесна скала и да пълзи към върха, не се чудете - алпинизмът е хоби като всяко друго. Може би по-опасно, но и със сигурност по-вълнуващо. Изкачването към върха вдига адреналина и създава невероятно усещане, смятат алпинистите.

-----------

Дали наистина алпинизмът е хоби за чудаци? Ако питате тях, те не са по-различни от всички други хора по земята. С малкото изключение, че обичат да предизвикват съдбата и себе си, като се изкачват по непристъпни и отвесни скални зъбери, на които на пръв поглед човешки крак не може да стъпи. "Алпинизмът дава една за нас смислена, макар и за другите да е безсмислена, форма на хоби и занимание, което задоволява човек емоционално и физически", споделя Николай Петков, председател на Българската федерация по алпинизъм. Катеренето може да даде на човек усещания и емоции, които ежедневният живот не може да му предложи. "Когато съм в планината, живея по-пълноценно", допълва още ветеранът по скалните зъбери.



Всеки има нужда от силни емоции



и незабравими изживявания, твърди Ники. А алпинизмът може да ви предложи в изобилие и от двете. В него има и малка част мазохизъм, особено при зимното катерене при минусови температури или в летните жеги. Но дори негативните емоции са нужни, смята дългогодишният катерач. За Ники алпинизмът е една добра алтернатива срещу скуката, безделието и безличието, налегнали съвременното общество.

Тръпката не е в покоряването на върха, а в пътя до него, споделя още алпинистът. В планината, на скалистата стена човек е сам срещу себе си, тогава може да разбере колко е смел и колко може да разчита на собствените си сили и психика. Защото алпинизмът не е хоби за всеки. Има редица изисквания и качества, които трябва да притежава човек, за да се чувства достатъчно комфортно в планината. Нужни са и години опит, за да се изградят психическата сила и издръжливост, без които дори и най-смелият и самоуверен алпинист може да пострада тежко.

Българският алпийски клуб съществува вече 74 години, разказва Ники. България е една от първите страни, оформили облика на този спорт. Преди 1989 г. алпинизмът бил доста популярен, хиляди се записвали на курсове. След промените популярността му намаляла. В последните години обаче отново се забелязвал сериозен интерес, а алпинистите в България били вече над 2000. "Това е хоби, което може да се практикува от 10 до над 70 г.", категоричен е Ники. Неговият учител в катеренето - Никола Корчев, който е над 70-годишен, наскоро изкачил Мальовица.



Деца на по 8-10 години също се справяли чудесно



с трудните терени.

Алпинизмът е доста опасно хоби, защото при него всяка грешка може да е фатална. "Проблемът идва от там, че колкото и да са обезопасени терените, човек винаги греши, случва се дори и на най-опитните", категоричен е Ники. Негови много близки приятели загинали при нелепи грешки. Най-често нещастни случаи ставали по време на слизането, когато всеки трябва да се осигурява сам. Има и точна последователност от действия, които всеки трябва да направи, за да се спусне безопасно от отвесната скала. Най-малката грешка в последователността от действия, първата грешна стъпка или неправилно боравене със съоръженията може да коства живота на катерача.

Няколко са нещата, с които трябва да се сдобие всеки, решил да покорява планински върхове. В зависимост от различните видове катерене има и различна екипировка. Никой кандидат-алпинист обаче не може да мине без задължителните еспадрили. Това са специални обувки за катерене, снабдени с гумена подметка, които стягат краката и предпазват от подхлъзване. Цената им никак не е ниска - между 50 и 150 лв. Без тях обаче е немислимо да отидете в планината, можете само да се качвате по изкуствените стени. Еспадрилите осигуряват безопасно катерене, което е най-важното при този екстремен спорт.

Освен еспадрилите не забравяйте да сложите в раницата и торбичка с магнезиев прах.



Той предпазва ръцете от изпотяване



и опасността скалата да се изплъзне изпод пръстите ви доста намалява. По принцип може и без него, но е препоръчително да го носите, особено в летните жеги, твърди Ники.

Въпреки че има и специални дрехи за алпинисти, можете да се катерите и нахлузили най-обикновен клин или широки къси гащи, които да не ограничават движенията на краката. Тениската също е добро решение при лятното катерене. Не можете да минете обаче и без седалка, за която се закача обезопасителното въже. Цената й също е около 100 лв. Задължително гледайте да е фирмена, защото при падане тя е единственото нещо, което поема удара и ви спира да не се изтърсите със страшна сила на земята. Самото въже също неминуемо трябва да е качествено и здраво - не забравяйте, че на него сте поверили живота си. Друго задължително съоръжение при катеренето са примките, с които се закачвате за специалните клинове в скалата, от една страна, и към въжето, от друга.

По принцип всеки може да се катери сам, но традиционно хората ходят на групи. В такъв случай всеки от групата се връзва към останалите, като така се подсигурява по-голяма безопасност. Въпреки това трябва много добре да знаете доколко можете да разчитате на другия човек, който ще ви подсигурява. Най-добре е партньорите да са еднакво напреднали и да са взаимно заменяеми, за да могат да реагират адекватно при критична ситуация. "Най-важно е човек

да се научи да контролира страха си,



да го използва като защитна реакция и да се абстрахира от неговото паниращо и блокиращо действие", категоричен е ветеранът-алпинист. С течение на времето всеки катерач тренира своята психическа издръжливост, за да не се стигне до нежелани инциденти.

Физическата издръжливост също е особено важна. Излишните килограми са минус. Освен това начинаещите алпинисти трябва да постегнат тялото си с кросове, разходки в планината, фитнес, за да се избегне опасността от травми, разтягане и късане на сухожилия.

След това тренировките се извършват главно на изкуствените стени. В София такава има в купола на Университета, а цената за учащи е 15 лв. на месец. За тези пари студентите могат да влизат всеки ден и да стоят колкото си искат на стената. Средно тренировките продължават по час-два. Добре е в началото катеренето да е 3-4 пъти в седмицата, като постепенно се увеличава до ежедневни тренировки. Най-напредналите алпинисти тренират дори по два пъти на ден, като заедно с това тичат, плуват и ходят на походи в планината. За да стане един катерач достатъчно добър, за да може сам да се оправи в планината, му трябват поне няколко месеца, смята Ники. Освен това той трябва упорито да тренира пръстите на ръцете и предмишниците, защото на тях основно пада натоварването при катерене. Хубавото при алпинизма е, че не се натрупва много мускулатура, която да тежи на тялото. Същевременно се поддържа оптимално тегло и се развива хармонично и красиво тяло. Изравняват се обиколките на всички крайници - предмишниците и бицепса, прасците и бедрата стават почти еднакви.



Тялото става по-издръжливо, здраво и силно.



За желаещите да се заемат с алпинизъм клубовете предлагат интензивни двуседмични курсове на Мальовица и неколкомесечни курсове, които се провеждат както в планината, така и на изкуствените стени. Едва след това човек може да се опита сам да се катери.

Алпинистите се изкачват по специални катерачни обекти - катерачни градини и алпийски терени. Катерачните градини наподобяват изкуствените стени, в скалите са забити постоянни клинове за захващане, изчистени са и от падащи камъни. При тях височината не е много голяма - до 40 м. Алпийските терени са доста по-високи - над 1000 м. Те не са облагородени и при тях катерачът сам поставя осигуровките при катерене, а и рисковете са много по-големи. Българските алпинисти най-често ходят във Витоша, на Лъкатника, на Мальовица и на най-дългата отвесна скала в България - край Враца, дълга 350 м. Всеки може да отиде да се катери, като за това не се плаща никаква такса. Трябва ви само екипировката и раница с провизии за няколко дена.