- Пожааар, пожааар! - викна като изумяла баба Гуна, грабна кофата и хукна навън.

- Кво зеиш, ма - пресрещна я намусен дедо Цоко и хвърли още вършини в огъня.

- А бе, Цоко, ти ептен изумя. За кво палиш тоа огън тука, ако ша си гласиш гроб, що у варницата?

- То, койо нема мозък, обяснявай му тизе, ако си немаш работа! Варта е на кокал, а требва да отъмна манко, че да белосаме нужника.

- Е баш сеги, коги са а смръзнало всичко... Цоко, да та Скъта изцока, дип, че и она е замръзнала! Ама я ша ида, па да запаля барата!

- Дадоа ората по талевизура, ма, патицо. Не ща да ма заварат неглиже. Да срамуваме ние!

- За какво бе, старче изкуфели?

- Ше минават да свързват сите нужници с тръба, сигур е изискване от ЕС-то, във връзка с газовата криза. Показаха го на диаграма - цела България ше опашат с таа система.

От известно време беше спрял звукът на телевизорчето им "Юность", та старците гледаха само картинки.

- Па имаме ли толко дърва? - затюхка се бабичката.

- А, почна да отпуска, ама ше са наложи да правим подир икономии. Значи, дърто, ние претворяваме в дела заветите на Тато. "Икономиката икономична - дело на всеки!" - стана ли баш така, как викаше човекът? "Дела, дела и пак дела!" Стана си и отсекъде! На, триста иляди дела са прекратени само що мангистратите са немали време да ги погледнат. А дека каза, че сме построили две Българии - верно ли излезе - верно! Дваасе годин краднат и за умрелите - и още имало!

- Едната България си крадне, колко си ще - възрази благоверната му, - ма другата опъва каиша, че неги ги краднат. Ние сме от втората. А бе, Цоко, що кога бие кризата, вечно назе ни удря, бе?

- Що не слушаме и не изпълняваме, затава! Казва ли ни Тато: "Докато премине кризата, да се поснишим, що бурята удря по върховете!" Каза ни го право у очи, ама кой да слуша? Да си видела некой отгоре, от кокалицията да е пострадал нещо?

- Кокалицията си живее и песни си пее!

- Ми да, що они са се снишиле, та чак са полегнали. Некъде по песъка, я на Малдивите, я на... Само ние, най-дивите, сме щръкнали, де че сме пилонете на трикольора и ЕС! Ще ни удари, не, ами ще ни прекърши. Дай да си попеем манко, за загревка барем - старецът замарширува на място и викна с цяло гърло: - "Едиииин зааавет! Оставили са нам дедите велик заааавет!..."

Изпъна се и баба Гуна, аха да удари и тя крак за волна маршировка, па поизбели очи, прекръсти се и забърза към къщи:

- Отваам да сбирам багажа. Че и мобилизацея са очаква!

- А стига, ма!

- За морето, скопенционерите! Казваше човекът: "Време е българите да се научат да летуват през зимата, хе-хе-хе!" Не ни фана първият транш, време ни е.

Завари я да рови трескаво в раклата.

- Цоче, бе, тука бех пъхнала манко стари вестници... "Работническо дело", "Народна младеж", "Кооперативно село" - да увивам това-онова, коги има нужда, за у нужника... Сакам да са кандидатурим съветничка по дългосрочните прогнози, като онаа жена на Бурлескони. Ша направа харноскоп на дръжавата, додек сме живи!

- Гунке, гълъбичката ми, у таа глава нема само ошаф! - искрено й се възхити старецът и скочи да помага: - "Да живее международното положение!" Урааа...