Красавец е този магистрат. Младолик, спортен и обаятелен при това. Най-вече обайва журналистките с чувството си за хумор, когато се скупчват около него като малки пиленца около квачка. Те писукат с тънките си гласчета, задъхано формулират въпросчетата си и тикат микрофончетата пред устата му, а магистратът се усмихва иронично.

- Наказателните дела изискват време - говори той със спокоен тон. - И в Щатите още няма осъдени за атентатите отпреди девет години...

От изказванията му лъха компетентност и истинска увереност, че в борбата с престъпността може да има само един победител - законът.

Обича закона този магистрат - той му е настолна книга. Две книги стоят на бюрото му винаги - два кодекса. Наказателният и наказателно-процесуалният.

На тях процесуално се опира всеки ден. Ето така: влезе в кабинета си, седне на бюрото, вземе в ръка единия кодекс и го положи върху другия. После отгоре им положи умна глава и притвори очи. Па се унесе в дрямка...

Хубаво се дреме върху закона... Магистратите знаят защо. Всичките тия параграфи и алинеи действат успокояващо. Върху параграфите и алинеите можеш да се отпуснеш и сладко да заспиш като в купа сено... Сънят е дълбок и здравословен - притвориш очи сутринта, още в началото на работното време, а се събуждаш чак към обяд, когато в стола вече сервират. После се връщаш с пълен стомах, взимаш Конституцията, поставяш я върху кодексите за по-удобно, па се опираш на нея и пак се унасяш до вечерта, когато изтича работното време.

Освен върху основните закони, Обаятелният магистрат обича да лежи и върху наказателни дела. В кабинета му има дела от години - висящи, стоящи, лежащи и належащи. Трупат се по рафтчета, в долапчета и в шкафчета... В библиотеката, в картотеката, във фонотеката... С дела и само с дела подпира счупения крак на дивана, с папки прикрива влажното петно зад вратата, с прошнуровани листи от следствия забърсва разляното в съня кафе...

И в този работен ден дрямката на работното място бе сладка, необезпокоена от журналистки и еврокомисари. Магистратът-красавец сънуваше, че се превръща в исполин. Истински голям шампион, с титла "одзеки", като оня наш сънародник, тръгнал от търновско село, за да стане велик в Япония. Така се видя магистратът в съня си - Котоошу, силен и снажен, със страховита мускулна маса. Гол като древен бог, само с препаска от параграфи и алинеи около кръста.

Стои голият магистрат с голи ръце, а срещу му се зъби организираната престъпност. Хилядна публика вие в очакване на схватката. Дори президентът е дошъл да види двубоя на истината. Един ще бъде повален, един ще бъде победен... Но кой? Публиката затаява дъх. Организираната престъпност опитва да сграбчи служителя на закона в хватката си, но смелият мъж се измъква и на свой ред стиска престъпността за шията.

- О-о-о, пусни ме! - пищи тя в яките му ръце. - Това е само спорт...

Магистратът хем стиска, колкото му стиска, хем мисли как, по дяволите, беше името на тоя проклет японски спорт. Су... Сум...

- Сума! - изкрещява той на организираната престъпност в съня си. - Назови сума!

Сумата веднага е назована в ухото му. Схватката приключва и всеки отива да си гледа работата - организираната престъпност тръгва по тъмните си пътеки, а магистратът-сумист се опира меко на закона.

И пак заспива, и е красив в съня си - младолик, обаятелен, недосегаем...