Изчезват ли заоблените букви и фамозните ченгели и камшичета на ръкописното писане от класните стаи? Във времето на интернет, есемесите и тестовете много преподаватели се страхуват, че класическият краснопис отмира и вече няма място в учебната програма. Затрупани с предмети, деца и учители просто нямат време за губене над подобни безсмислени умения. Защото кой пише ръкописно днес?



Ако произхождате отпреди компютърната ера, сигурно помните този предмет в училище. Той още съществува, но никой не му обръща голямо внимание. Писането и краснописът все още се преподават във всички училища и у нас, и по света. Или в почти всички. Изследване на университета "Вандербилт" в САЩ, цитирано от USA Today, показва, че в Тенеси например има паралелки във втори и трети клас, които практически не са имали никога такива уроци. А в много училища, където часовете съществуват, акцентът се измества от красотата на почерка към прагматиката на текста - т.е. от формата към съдържанието.

България не е встрани от това модерно пренебрежение. Ето едно мнение на учителка на първи клас от български форум в интернет: "В настоящата учебна програма почти не се обръща внимание на правописа, а за краснопис изобщо не може да се говори. Може да ви прозвучи старомодно, но на тези неща трябва да се обръща сериозно внимание - в различните форуми попадам на меко казано неграмотно писане. А голяма част от по-големите ученици не спазват елементарни правописни правила, за краснопис е излишно да говорим." Преподавателката предлага работни листи за упражнения, които веднага са намерили почитатели. В повечето случаи обаче педагозите трябва да прибягват до руски помагала за допълнителни занимания. И много от тях признават, че за краснопис и диктовки почти не остава време.

Колкото и да се стараят "старомодните" преподаватели, ръкописът никога няма да бъде онзи страховит предмет отпреди 20-30 г. Днес тук-там още се срещат кандидати за конкурс по краснопис, но



учители и деца имат други приоритети -



подготовка за тестове, компютърна грамотност, чужди езици... У нас подобен експеримент не е правен, но когато Лиза Смоук, родител доброволец в малко градче в САЩ, оставила благодарствена бележка за подпис от класа на сина й петокласник, само три от 22 деца се подписали ръкописно.

Покрай Деня на ръкописа в САЩ се развихри национална дискусия по въпроса има ли бъдеще за листа и химикалката. "Пръстът се движи, пише, и веднъж написал, продължава". Така реди Омар Хайям стиховете на "Рубаят", а днес пръстът най-вероятно чука по клавиатурата на компютъра или щрака есемес на телефона без никаква романтика, пише "Бостън глоуб" в сантиментална статия.

В много американски училища децата днес работят само на компютър и въобще не пишат на ръка, установява с ужас писателката Кити Бърнс Флори, докато събира материал за книга по въпроса. После си дава сметка, че тя самата също работи пред белия екран, а не на белия лист. Относно писането хората се делят на две групи - за едната няма никакво значение дали писането ще остане в класните стаи, защото никой не го ползва; другата обаче го намира за интересно и красиво умение с историческа стойност, съществувало хиляди години. За тази, втората група, безцеремонното изхвърляне на ръкописа е престъпление.

Какво е останало днес от кръгчетата и ченгелчетата в училище е видно от следния разказ на учителката Виктория Мънро от Нортхемптън, САЩ: "Нито в университета, нито в училищната система съм обучавана как да преподавам писане. Преди да вляза в класната стая просто ми подадоха някакви упражнения и ми казаха "Виж какво можеш да направиш". Децата не можеха да пишат,



не можеха да държат молив,



бързо им омръзваше, а аз трябваше да им преподавам думи, изречения и абзаци."

За предишните поколения четливият почерк и бързината на писане са били важно умение, приложимо във всичко от официални документи до лични писма и генералски заповеди. С широкото разпространение на грамотността се множат и стиловете. Курсивът (italic) се появява през ХV век. През ХVII век е изработен калиграфският шрифт (roundhand), на който е написана Декларацията за независимост и който ползва Бенджамин Франклин. През 20-те години на ХIХ век Плат Роджърс Спенсър представя шрифта, който носи неговото име и се възприема за стандарт в американските училища, а днес най-популярният му пристан е логото на "Кока-Кола". Като всеки реформатор, Спенсър бил прекомерен ентусиаст - веднъж демонстрирал техниката си с парче сламка и собствената си кръв, понеже нямал мастило и перо. Но пък, както отбелязва журналистът Калън Мърфи в "Уолстрийт джърнъл", точно благодарение на него дори едновремешните банкови бележки са достойни за поставяне в рамка.

В края на по-миналия век с шрифта се заема чиновникът от Айова А.Н. Палмър, който опростява стила на Спенсър и така му проправя път към следващото столетие. Днес много американци - но разбира се почти никой под 40 г. - помнят индустриалните линии на този шрифт и неговото главно "Q", приличащо на 2. Палмър възприемал писането като атлетическо умение. "Ръцете на ученика трябва да са освободени от дебели дрехи - съветвал той учителите. - За много добри краснописци това е толкова важно, че режат десния ръкав до лакътя".

С разпространението на пишещите машини след Втората световна война, писането на ръка започва по малко да губи значението си. После телефонът става универсален и хората почти забравят да пишат писма. Днес - в ерата на компютрите - често най-дългият ръкопис на човек е списъкът с неща за пазаруване и някоя бележка на хладилника, казва Калън Мърфи. И проблемът не е само у децата. Много хора, които навремето са писали гладко и четливо, днес са забравили как се прави това.



Почерците стават все по-неразбираеми



и тромави. И ако беше жив, бащата на графологията Милтън Бънкър едва ли още щеше да се хвали, че по почерка може да разпознае дали някой обича сладкиши и сос или предпочита прости салати.

Привържениците на ръкописа обаче не се тревожат толкова за практическите последици от отмирането му, колкото за изгубването на връзката с любими хора от миналото. "Днес можем да видим ръкописите и писмата на Марк Твен или Чарлз Дикенс, бележките, които са правели със собствените си ръце, капките, които е оставило мастилото", казва Кити Флори.

Ето какво разказва Калън Мърфи: "Преди няколко години прекарах известно време по хълмовете край Рим с няколко учени, които подготвяха пълно издание на писанията на Тома Аквински. Задачата да се прегледат стотици средновековни ръкописи за грешки, пропълзели вътре с вековете, беше тежка и сложна. В един момент попитах дали са оцелели оригинални ръкописи от самия теолог и ако да, дали това е облекчило заданието им. Един от учените ме погледна с дълбока тъга и измъкна няколко листа, гъсто изписани с нещо подобно на монашеска версия на Джаксън Полък. "Тома Аквински - ми каза - е имал най-ужасния почерк в цялото Средновековие". Та проблемът с лошия почерк не е нов, но днес вече доближава размерите на криза и сигурно не е далеч денят, в който обикновените хора няма да могат да разчитат обикновеното писане и ще трябва да търсят някой специалист в музея, за да им прочете старите писма от килера, заключава Мърфи. През 2006 г. например само 15% от студентите, положили SAT, са написали ръкописно есето си, останалите са използвали печатни букви. Вероятно за голямо облекчение на проверителите.