|
| --- |
Не е нужно да се правят специални проучвания, за да се установи, че в средното училище липсват учители по английски и по информационни технологии. Ясно е, че младите учители са рядкост и само преминават през училището в търсене на по-високо заплащане и по-престижна професия извън образователната сфера. По данни на Синдиката на българските учители само 3% от учителите са до 29 г. В същото време 3000 преподаватели нямат педагогическа правоспособност, но попълват зейналите липси. В последните години много се говори за заплащането на учителите, но не се чува много за квалификацията им. А всички имат повишени очаквания. Учителят трябва да е непостижима личност - да учи децата, да ги възпитава като компенсира невъзможността на работещите родители да го правят, да дава добър пример за подражание, да всява респект, да е постоянно информиран и да е в час не само с модерните технологии, но и с най-новите поп и фолк хитове, разбира се. А до миналата година начинаещите учители започваха с около 300 лв. заплата. В крайна сметка мнозина от преподавателите логично не успяват да отговарят на повишените изисквания и тотално изостават в своеобразната надпревара с учениците си. Единствено по-младите преподаватели се опитват да действат по-гъвкаво, но нерядно пък именно те стават "жертва" на собственото си желание да се харесат на децата. Като учителят от Шумен.
От около 2 години МОН и учителските профсъюзи разработват нов модел за кариерното развитие на учителите. Идеята е всеки желаещ да влезе в системата да е наясно какво го очаква в професионален план и как може да израства в йерархията. Така ще е ясно, че след определен брой години младшият учител ще може да израсне в учител, след това в главен, старши и учител-методик. На всяко ниво има ясно формулирани задължения. Например едно от задълженията на старшите, главните и учителите-методици ще бъде да подпомагат младите си колеги.
"Адаптацията на младия учител е много труден период. В системата има голямо текучество - идват за няколко месеца, а след това напускат, защото няма кой да ги въведе в
сложния лабиринт на професията,
а от това страда самата система", посочва председателят на СБУ Янка Такева. Според нея има няколко причини, които налагат влизането на програмата в сила и то още сега. На първо място младите хора ще виждат перспектива в собственото си развитие и така ще бъдат мотивирани да се задържат в системата и да бъдат добри специалисти, обяснява лидерът на СБУ. Според нея не може един учител да започне като учител и да се пенсионира такъв. Като втора причина Такева посочва приемствеността в образованието - трябва да има добър специалист, който да подаде ръка на младите учители. Третата причина, която налага внедряването на кариерния модел е, че все пак изпълнявайки допълнителни ангажименти, учителите ще получават срещу това и допълнителни възнаграждения. Като за най-високата част от педагогическата стълбица се обсъждат бонуси от по 150 - 250 лв. Всичко това се прави с цел подпомагане процесите в образователната система, които ще доведат до задържане на децата в училище, по-качествени знания и по-висок авторитет на училището и учителя. В противен случай опасенията са, че след 5 години няма да има учители, а в Европа още сега се търсят 1 млн. преподаватели. След време родителите ще плащат луди пари за добри учители, прогнозира лидерът на СБУ.
Просветният министър Даниел Вълчев напоследък често казва, че трябва да отпадне изискването за правоспособност при постъпването на работа, а да има двугодишен срок след това за придобиването й.
Не е нужно да знаеш кой е Макаренко,
за да преподаваш английски, мотивира се Вълчев. Той гледа далеч по-оптимистично на бъдещето и прогнозира, че заради икономическата криза интересът към учителската професия значително ще се повиши. Отварянето на входа на системата вероятно ще напълни учителските стаи, но също така е вероятно това пак да са хора без педагогическа и психологическа подготовка. И да са тук отново за малко. Педагозите, разбира се, са категорични, че в системата не трябва да влизат случайни хора, а тъкмо обратното - бъдещите учители трябва да са учили методика на преподаване и възрастова психология, за да познават новото поколение. Задължително е необходима и повече практика.
От синдикатите твърдят, че висшето образование е длъжник при подготовката на учителите за средното училище. Стараем се да даваме фундаментална подготовка, но и да подготвяме студентите за практиката, отвръща доц. д-р Иван Тонов от катедрата по методика във Факултета по математика и информатика в СУ. Тази програма е специално за учители и включва практически стаж. Отделно се предлагат магистърски програми и факултативно обучение за студенти от други дисциплини, които могат да получат допълнително педагогическа правоспособност. Поне десетина студенти годишно избират факултативното обучение, защото за тях това е резервен вариант в случай, че не успеят веднага да си намерят свястна работа.
Защо все пак студентите не напират да станат учители? Очевидно заплатата вече не е основната причина, тъй като по последните данни на МОН средното брутно възнаграждение е 654 лв., а доходите на някои учители (без в тях да се включват частни уроци) вече гонят 1000 лв. Десислава Илиева е бивш начален учител с 10-годишен стаж. Тя е от екипа, който в продължение на 10 години прилага алтернативен педагогически метод, наречен "Зорница". Това е болна тема, защото в годините на прехода учителите бяха унищожени като съсловие, а това даде възможност много хора без педагогическа квалификация да влязат в училище, смята Илиева. Според нея в голяма степен причината е и скъсаната връзка между семейството и училището, а липсата на хора, които искат да работят в училище, води до пробойни.
"Учителят не е звероукротител. Според мен той трябва да респектира с професионалната си ерудиция. Обществената нагласа е, че
даскалът е човек второ качество -
към него няма уважение и тежест и това отблъсква младите хора", смята доц. Тонов от ФМИ. Според него в момента има студенти от III или IV курс, които влизат в клас, за да преподават новостите в информатиката и го правят за удоволствие, но като цяло малцина се задържат в системата след като завършат. Но тук към предходните причини се добавя и фактът, че заплатите в ИТ-сектора са в пъти по-високи от учителските. За 1 година стаж един програмист ще получава същата заплата, на която ще се радва учител в края на преподавателската си кариера или директор на голямо училище. Преподаватели от СУ, които от години се занимават с методика на преподаването, твърдят, че програмите за обучение на учители се обновяват достатъчно често. Според тях обаче "самите учители нямат желание да проявяват творчество, защото мощните издателства
са се превърнали във фабрика за пари -
печатат учебници пълни с грешки, а в същото време не дават и стотинка, за да разяснят на учителите как да ги ползват". Че 2/3 от учителите се придържат стриктно към учебника показват и резултатите от международните изследвания.
Логично идва въпросът - къде и как учителят може да се квалифицира, да бъде новатор в обучението. Действащата наредба на МОН дава възможност на всеки учител да повишава личната си квалификация. Учителите могат да се квалифицират в регионални центрове за квалификация, което е за сметка на държавата. Усъвършенстването на уменията обаче не става хаотично. Всяка година държавата дава за квалификацията на 1 педагог по 38 лв. Когато средствата от учителите в едно училище се натрупат, педагогическият съвет решава кой преподавател какви интереси има. Възможно е средствата да се насочват и за група педагози по даден предмет или за дадена степен - начална, прогимназиална или гимназиална. СБУ също има стройна система за квалификация на преподавателите. "Човек не може да остане със заспалото си образование, което е получил преди 5 или 25 години. Животът се променя, децата са различни, психологията се променя", казва Янка Такева. Тъжната истина обаче е, че сривът на системата продължава близо 20 години и поне толкова вероятно ще бъдат необходими, за да се обърнат тенденциите.
