|
| *** |
И въпросът е много прост: кои да са следващите, които да се возят на влака. Че няма да го карат, е ясно. Простихме се отдавна с тази илюзия. И ни олекна. По-интересно е каква музика ще се разнесе от свирката.
Електоратът е великодушен и демократично дава възможност всекиму да стане за резил. Как точно ще стане за резил - ето това е истинската тръпка; не подскачания и плакати "Писна ни". Не ни е писнало, даже напротив!
В този смисъл е излишно лидерите да се напъват с обещания, които няма да изпълнят. Електоратът е врял и кипял, подсмихва се под мустак и обетите прелитат край ушите му. Всяка електорална единица е убедена: първо, че я лъжат по презумпция; второ, точно знае как трябва да се управлява държавата; трето, всички останали електорални единици нищо не разбират.
Друга музика е лидерът, почти избръснат, на фона на валяк небрежно да се изцепи - "Глей, глей, кво е равно!" Ако е и облечен в анцуг "Адидас", ефектът е съкрушителен. Гласоподаващите с едното си набито око разпознават истинския артист и възклицават - "Ашколсун! Всинца ни ще измами КОМПЕТЕНТНО!" Което е и целта на упражнението.
Българинът си знае, че пак ще го прекарат, ама иска да е артистично, не да му гъгнат монотонно от високи трибуни "Ще разгледаме, ще помислиме и евентуално ще решиме". Пука ни на жилетките какво ще решите!
Тук-там от навалицата се чува жален вопъл - ама крадат! Печеният гласоподавател повдига недоумяващо вежда - ми много ясно, че крадат бе, кьорпе! Като не вдяваш от пазарна икономика, къде си ръгнал да развяваш дантели?
Не щеме ний дантели! Искаме кирливи ризи да се развяват, досиета да фърчат, над телевизорите да се кълбят пушеци и вестници да се пипат само с азбестови ръкавици. Искаме кенефът, окачен на паното, да гръмне като пушката на Чехов и да се появи сияен лидер в бял анцуг. Да погледне уморено и да каже: "Кофти материал сте, ама щом настоявате..."
