Гогата имаше много приятели, но всички те се бяха зарекли повече да не го канят на гости. Защото напоследък едва влязъл някъде, и започваше:

- Това какво е?

- Не виждаш ли - отвръщаха му в началото любезно домакините, - натурален сок от кайсия.

- Аре бе, бегай да търкаляш аспиринчета! Че не е натурален, не е. Ама и сок не е, та камо ли от кайсия.

- Е какво е? - сащисваха се те.

- Да бе, да, не знаеш! - махваше с ръце Гогата и не щеше да им каже какво е.

Но по изкривената му от отвращение физиономия личеше, че е нещо скапано, фалшиво, даже отровно. Може би отровно със забавено действие, но никому не прощаващо. Така се изказваше и за каймата, колбасите, киселото мляко, за газираните и алкохолните напитки и за всичко останало. Станеше ли дума за полуготовите храни, Гогата цял се превръщаше в презрение:

- Те защо, мислиш, ги продават полуготови? Ами не могат да ги доготвят. Такъв буламач, оказва се, са забъркали.

Някъде тук обикновено на Гогата му прикипяваше и той дръпваше цяла реч за сурогатите, стоящи в основата на българската хранително-вкусова промишленост: радиационното украинско сухо мляко, пепелта от южноафриканските савани, хамелеонната плесен от ирландските торфища, аржентинските червейчета, чиито изпражнения така наподобяваха хайвер...

Колкото до последния писък на модата в областта на ментетата - палмовото сирене, за него на Гогата въобще не му се говореше. Нали имаше една стара българска поговорка: "Сиренето е с пари". Новата българска поговорка според Гогата трябваше да гласи: "Сиренето е с много пари". Както и кренвиршите. На министъра даже кучето не ядяло кренвирши под 4 лева. Така е, кучетата на министрите не живеят на принципа "плюскай каквото ти дават". Първо питат за цената.

Обаче другите, хора и кучета, ги ядяха. Даже спагети ядяха. Напразно Гогата ги убеждаваше:

- Спагетите ги правят от фини австралийски стърготини!

И добавяше доказателствата:

- Не сте ли виждали по филмите как елегантно италианците хапват спагети, как ловко ги увиват около вилиците си? Вижте в нашите ресторанти каква неравна борба се води със спагетите. Какво омазване настава, какви цопвания в соса, какви мазни петна се просмукват по рокли и костюми. И всичко това, защото стърготини трудно се увиват.

Ясно, спагетите - от стърготини, а лютеницата може би от сгъстители на водата след пране на червени знамена. Ами горчицата от какво ли я произвеждат при този ясно изразен цвят?

Майтап бе, майтап. Обаче самата света истина беше, че някъде около Коледа един домат се изтръгна от ръцете на Гогата, пльосна отвисоко върху теракота в кухнята, но дори дръжката не си навехна, остана си цял-целеничък. Гогата се удиви от поведението на домата, но бързаше и само го пъхна при свещичките в един шкаф. Уж после да го разгледа и да разбере от какво е направено това стоманено чудо. После, разбира се, забрави. Когато малко преди рождения му ден през април свещичките му дотрябваха, той отвори шкафа и само дето не получи инфаркт. Доматът грееше на лавицата в пълния си блясък - неповехнал, неизгнил.

- Безсмъртният домат - прошепна Гогата и този път наистина се изплаши.