От тази година наблюдението на някои чести хронични болести се прехвърля от специалистите към личните лекари, съобщиха от здравната каса и сдружението на общопрактикуващите лекари в България. Промяната касае пациентите с диабет втори тип, хипертония, стенокардия, инфаркт, мозъчно-съдова болест и хипотиреоидизъм, т.е. понижена функция на щитовидната жлеза.

Тези пациенти ще бъдат диспансеризирани при джипитата си - здравната каса ще плаща на личните лекари по 4 прегледа годишно, с които общопрактикуващите да наблюдават заболяването. Отделно джипито ще има право и да назначава определени изследвания и ще праща пациента на консултация със специалист 1-2 пъти годишно. Личният лекар ще може да поставя и диагноза на новооткритите пациенти, без да я консултира задължително със специалист.

Досега част от тези болести бяха на наблюдение при специалистите, като хипотиреоидизма и стенокардията. При други, като диабет, пациентът се диспансеризираше задължително от еднокринолог, когато има усложнения на болестта. Сега обаче това отпада.

Мотивите на здравната каса за промяната са, че специалистите не наблюдават добре хронично болните. "За м.г. са отчетени 800 000 диспансерни прегледа за 720 000 болни. Това значи, че средно един пациент е прегледан малко повече от 1 път", обясни директорът на НЗОК Румяна Тодорова. Освен това специалистите отчитали диспансерните прегледи като остри, т.е. като почти 2 пъти по-скъпи. Според личните лекари пък с промяната те ще могат да наблюдават пациентите си по-пълноценно. "Редно е специалистите да поемат по-тежките състояния и да правят високо специализирани тестове, а не да се занимават с диспансеризация", смятат от сдружението.

Кардиолози и ендокринолози обаче вече се обявиха срещу промените, защото според тях те ще доведат до влошаване на състоянието на хронично болните.



ПРОФИЛАКТИКА

При задължителните профилактични прегледи личните лекари вече ще попълват анкетни карти, с които ще определят риска от развитие на най-честите хронични болести при пациента. Картите ще са стандартни за всички пациенти и ще включват информация за тегло, ръст, кръвно налягане, употреба на цигари и алкохол, фамилна анамнеза и данни от лабораторни изследвания. След това на база на информацията ще се изчислява вероятността от поява на сърдечносъдови болести, диабет и най-честите видове рак. После пък лекарят ще съветва пациента как да промени начина си на живот, така че да избегне появата на болести и ще проверява състоянието му.