По време на официалното си посещение в Косово албанският президент Бамир Топи подхвърли на гостоприемните си домакини от Прищина една доста интересна и меко казано твърде смела идея. Тирана има желание ударно да пристъпи към създаването на "балкански Шенген", първо с Косово, най-късно до края на март, а след това и със съседните бивши югославски републики Македония и Черна гора. Инициативата, която цели премахването на граничния паспортен и митнически контрол, както и осигуряването на свободното придвижване на стоки и товари между съседните страни в региона, по подобие на държавите от шенгенското пространство в ЕС, изобщо не е нова. Още преди повече от пет години тя бе формулирана доста плахо и лансирана предпазливо в публичното пространство от Алфред Мойсиу - предшественикът на сегашния албански държавен глава. Поради цял куп специфични регионални фактори обаче това екзотично предложението тогава не предизвика интерес. Нещо повече. София, която по онова време беше в предстартов трепет, кога най-после ще поеме ролята на външна граница за ЕС, изобщо не обърна внимание на албанската инициатива, която издрънка на кухо в Скопие, а по-късно, след като Черна гора се раздели със Сърбия, и в Подгорица.

Новите реалности от началото на 2008 г., които доведоха до създаването на още една държава върху картата на Западните Балкани, възбудиха приятно Албания и повдигнаха самочувствието й на регионален играч. В "Страната на орлите" явно прецениха, че отново е дошъл моментът да се извади и изтръска от нафталина старото предложение, като в конкретния случай Тирана отчете много точно реакцията и безрезервната подкрепа, съществуваща в лицето на "кръвните братя" от Косово, повечето от които имат многобройна рода в Македония или Черна гора. Актуализираният вариант на офертата, който експедитивно беше разпратен по официалните дипломатически канали до лидерите на съседните (без Сърбия) държави, се представя от инициаторите, като пример за либерализация на търговията и свободното придвижване на хора по пътя на интеграцията с държавите от ЕС.

Проектът за "балкански Шенген", който се предлага от Тирана, а Прищина охотно подкрепя, е напълно осъществим, а това естествено го прави, най-общо казано, и доста опасен. Поради елементарната причина, че исторически погледнато, всяко прекрояване, преместване или премахване на съществуващите граници между държавите, особено в този чувствителен регион, обикновено води до много сериозни конфликти, при които в повечето от случаите гърмят оръжия и обилно се пролива кръв. В този ред на мисли резонно възниква въпросът



какви цели преследва албанската инициатива,



след като всичките четири балкански държави, които са поканени да участват в минибалканския Шенген, и сега пресичат границите си без визи. И гражданите им поне в този район пътуват съвсем свободно без почти никакви паспортни и митнически формалности. Скептиците предлагат готов отговор и са дълбоко убедени, че Тирана има намерение да осъществи отколешната си мечта и възроди т.нар. "Велика Албания", като към родината майка се присъединят безкръвно територии от съседните ней страни. Нещо, което не е съвсем лишено от логика, предвид съществуващите реалности в Македония и Черна гора, където живеят големи и компактни маси албанско население. Песимистите даже отиват още по-далеч в опасенията си, като предупреждават, че този процес, който се осъществява по три направления, е започнал преди повече от 15 години. В подкрепа на това свое твърдение те привеждат факта, че на практика първата фаза с духовното обединение на албанците в региона вече е факт. Сега с бързи темпове се осъществява вторият етап, който цели екстремното институционизиране на националното обединение. Ерго целта е съществуващите в Албания, Косово, Македония и Черна гора, а защо не и в Южна Сърбия (Прешевската долина) институции, да осъществяват тясно съдействие в културен, образователен, научен, стопански и друг аспект. Заключителната трета фаза преследва задачата това съдействие да се институционализира с тенденция за формиране на взаимни работни тела, които биха имали национален характер и общодържавна форма на обединение. Естествено това са хипотетични твърдения, родени в съзнанието на препатили люде.

Инициативата на Тирана обаче, освен в Прищина, където упорито защищават тезата, че създаването на "балкански Шенген" ще бъде трамплин по пътя на четирите балкански страни към ЕС, се радва на поддръжници и в Скопие, отбелязва местният в. "Вечер". Македонското външно ведомство потвърди, че разглежда с интерес предложението на президентите на Албания и Косово за "балкански Шенген", а участващата в управлението на Македония албанска етническа партия Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) официално обяви, че ще настоява пред премиера Никола Груевески кабинетът да приеме офертата на Тирана и Прищина. Първата засечка при безпрепятственото осъществяване на плана може да възникне от страна на Черна гора, където въпреки развода с Белград и наличието на албанско малцинство, просръбските настроения са все още твърде силни. Втората и далеч по-реална заплаха, която може да обърка сметките, вероятно ще дойде от ЕС, който няма намерение да допусне "черната дупка" на организираната престъпност в Европа да се уголемява. Едва ли някой в Брюксел ще погледне благосклонно на тази идея по простата причина, че една либерализация на гранично-визовия и митнически режим в рамките на Югоизточна Европа може единствено да даде своя принос в още по-тясното консолидиране и интегриране на балканската организирана и улична престъпност. А от нея на европейците им е дошло до гуша, тъй като ежедневно се сблъскват с най-отвратителните й прояви в собствените си държави.





----------------------------

Констатации

-------------------------

Косово продължава да бъде регионалната складова база и важен европейски разпределителен пункт за твърдата дрога (основно хероин). Основните транзитни депа са съсредоточени по протежение на границата с Албания, Македония и Черна гора. Там произведеният в Турция и Афганистан чист наркотик се "обработва" и разфасова на по-малки пратки, които чрез стройна организация и посредством безукорно функциониращи, много често двойно осигурявани контрабандни канали, поемат към крайните получатели в Централна и Западна Европа. Така всеки месец между 4 и 6 т. хероин се реализират по наркопазарите, а годишната печалба от този престъпен бизнес за мафиотските структури от Западните Балкани надхвърля 2 милиарда долара. Придобитата печалба най-често се "изпира" посредством частни банки или фиктивни фирми и търговски дружества, регистрирани от подставени лица във ФРГ, Италия, Австрия и други европейски страни. Основната част от придобитите по този престъпен начин финансови постъпления се легализират в Албания, която по преценка на експертите е смятана за най-големия център за пране на "мръсни" пари в Югоизточна Европа. Слабият контрол по границите в региона, масовото участие на корумпирани административни, полицейски и митнически служители, които в повечето случаи са важно звено от контрабандната схема, ползвана от семейните кланове в Албания, Македония, Черна гора и Косово, занимаващи се с нелегален трафик, е най-сигурната гаранция за безпроблемната доставка на "стоката" до адресата.

Това са само малка част от констатациите, отразени иначе доста изчерпателно в миналогодишния доклад на Държавния департамент на САЩ относно международната стратегия за контрол върху наркотиците.