Цяла седмица броим кой, къде и за какво протестира, а никой не филтрира от пороя искания икономическите идеи на протеста. Щяхме да стигнем любопитен извод: призивите на българските протестанти бяха поразително близо до мотивите, с които дни по-късно Сенатът на САЩ обвърза новия антикризисен пакет с



клаузата "buy American"



("купувай американско"; условие с парите от помощите да се купуват само стоки от САЩ). Е, наложи се сенаторите да отвържат (донякъде) протекционистката клауза, за да не подпалят търговска война на два фронта - хем с Европа, хем с Япония и Китай. Остана идеята за "патриотична" политика в условията на криза. Не подозирам борците за етническа чистота на българското сирене в дълбоки познания и взаимстване на американски икономически идеи. По-скоро съм учуден, че сенаторите гласуваха същата първосигнална реакция, за която настояваха и краварите, окупирали пътя към ферибота в Оряхово. Законодателите на Капитолия не са сами - и в други държави политиците се поддадоха на



изкушението да удариш другия,



за да останат само "своите" на свития пазар. Местни версии на "купувай американското" в разни степени на натрапчивост и политически ангажимент се пробутват на политическите сергии в практически всички страни. И у нас има партии с кампания "купувай българското" в предизборния марш. Перифразата на немски звучи като "германските пари за германски стоки". Британските синдикалисти я развиха чак до "британската работа за британски работници". Там отдавна витае митът за "полския водопроводчик" - едно страшилище за трудещите се британци.



Патриотичната тупурдия



е неизбежна в кризи, но трябва да си остане на площадите. Стане ли държавна политика, протекционизмът е заразен и се прилага реципрочно от всички държави. Световната търговия се парализира; всички до един губят от това. Вместо да се успокои бързо след болезнен спад от 10-20% в засегнатите отрасли, цикличната рецесия води до разпад и траен ступор. Истерията, започнала с "купувай нашенското", свършва с "Juden raus!" ("евреите вън"), ако политикът - популист стане фюрер ("водач"). Стопанските историци отдавна са доказали, че Великата депресия (1929-1933 г.) би била наполовина по-кратка и по-плитка, ако страните в света не бяха се затворили за чуждия внос. В днешния свят



субсидиите заместват забраните.



Не е нужен закон, в който да пише "забранява се вносът на чуждо мляко". Вносът сам ще спре, ако плащаме на всеки български кравар толкова стотинки на литър, с колкото вносното мляко е по-евтино от нашето. Това е мегалиидеята на онези 500 млн. евро, заради които гръцки трактори блокираха пътищата към България, докато гръцки министри обсаждаха Брюксел. Е, успяха. Успех ли? Пълен провал е това. Субсидията е мимикрия, опит да "излъжем пазара". Излъгваме се сами. Да речем, че кило сирене от молдовско мляко излиза 8 лева, а с наше мляко - 10 лева. Ние обаче се изхитряваме да субсидираме и "сваляме" цената на нашето мляко така, че сирене от него да излезе 7.50 лева. Успех! Сиренето е поевтиняло и сме защитили хиляди кравари. Поевтиняло бошлаф. Пак същата работа, нищо че чичо плаща само 75% от общата цена на бакалина. Другите 25% държавата първо ни изтръсква от джобовете и ги плаща на краваря. Кой ял сирене, кой не ял - всички плащаме мляко. Забележете: едно 25% по-скъпо мляко. Ако



субсидираме неконкурентоспособните,



ние поначало плащаме за неефективност. Купуваме по-скъпо да поддържаме зомби-производства. Знае се, че ферма с 20 крави е неефективна, както да я редят, камо ли да се храни семейство с трима кравари от нея. Умряла работа без бъдеще. Защо всички в България да плащаме повече данъци, за да храним неефективни производители чрез субсидиране на губещите им производства? По-добре да осиновим всички кравари с по 20 крави, да им дарим доживотни пенсии, но да спрат млекарския псевдобизнес. Иначе освен заплатата плащаме на краваря и загубата. Ако заместим субсидията за зомби-ферма с рента за фермера, ние пестим. Пестим и цялото разхищение на продукт заради изкривяването на пазара от субсидията. Съвсем друг е въпросът, ако производството у нас е ефективно, но е изтласкано от пазара чрез дъмпинг на вносителя. Ако наши чушки не вървят само защото гръцките градинари вземат субсидия за чушки, тогава е разумно да субсидираме и нашите производители. Не за да ги издържаме, а за да ги защитим и да ги поставим при равни условия. Разликата между двата типа субсидия е като между умишленото убийство и неизбежната отбрана.



Параванът на патриотизма



често крие тежки икономически глупости. "Защитете българското" често значи "платете ми повече, защото съм неефективен", "купувайте по-скъпия ми продукт вместо по-евтиния за вас вносен". И кое е "българското"? Стоката няма етническа принадлежност. Ползвайки националността на добавената стойност за мярка, журналисти изчислиха, че "български" били само тухлите четворки. Икономиката не може да си позволи да е патриотична, защото трябва да е прагматична.