Президентът Георги Първанов се отправи към Москва, за да открие Годината на България в Русия, а се оказа, че всъщност е отишъл, за да закрие една българска фирма. Централната тема на посещението му бе уговарянето на руснаците да отнемат бизнеса на българската компания "Овергаз". Президентът не просто им обеща подкрепа в тази акция, но и за да преодолее стъписването им от такава необичайна покана, упражни натиск да не се помайват, а да действат.

Държавният глава изглежда забрави, че е длъжен да спазва Конституцията и като президент на България трябва да защитава единствено българските интереси. Той като че ли е пропуснал да забележи, че България от 20 години се опитва да бъде друга, а от две години е член на ЕС и е длъжна да спазва общи правила, гарантиращи основните принципи на демокрацията и пазарната икономика. И с твърди и решителни действия, издаващи мислене от друга епоха, престъпи най-малко три основни принципа.

Първо, президентът се разпореди с чужда собственост в нарушение на конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост.

Второ, употреби политическата си власт в ущърб на търговски субект, с което потъпка всякакви правила за свобода на конкуренцията и пазарната икономика.

Трето, направи опит да заличи една българска компания, дръзнала да издава вестник, който не пести критиките към грешките на властта. За него няма никакво значение, че тази компания е един от малкото добри примери за подражание в България, тъй като е сред най-големите данъкоплатци, инвеститори и спомоществователи, заради което е била награждавана многократно и у нас, и в ЕС.

Но не е работа на вестник "Сега" да защитава интересите на засегнатите от акцията на президента Първанов фирми. И "Овергаз", и "Винтерсхал" /другият доставчик на газ, който между впрочем е 50% немска собственост и също ще пострада, ако се изпълнят мечтите на държавния глава за незаконното пренареждане на газовия пазар/ няма да пропуснат да се възползват от фактическата покана на българския президент да сезират Европейската комисия. Тя в качеството си на "пазител на договорите" следи за изпълнението на директивите и другите задължителни правила за страните-членки на ЕС. А очевидната намеса на държавата от най-висше политическо равнище е повече от скандална.

Логично обаче трябва да се постави въпросът защо е това озлобление на един президент, който доскоро три пъти мереше думите си, преди да ги изрече. При представяне на новата си книга "България в глобалния свят" в Москва Първанов обяви, че ако има посредници, които пречат, те трябва да бъдат отстранени. Нито веднъж досега обаче той не е казал публично с какво пречи "Овергаз" - не е посочил ангажимент, който компанията е поела и не изпълнява, нито закон, който не спазва. Самите руски медии, пред които Първанов откровеничи, лаконично отбелязаха: "Овергаз" не устройва настоящата държавна власт в България.

В неофициален разговор в Москва Първанов е бил много по-откровен и конкретен: "Няма да позволя на един вестник да подрива политическите устои на държавата". А за да не останат никакви съмнения за подбудите, негов близък съветник направо отсякъл: "Закрихме вестник "Сега".

Вестник "Сега" все още излиза, но посегателството върху свободното слово е факт. В интерес на истината това не е първият случай, когато самозабравил се държавник тръгва на война с вестника. Преди няколко години тогавашният главен прокурор Никола Филчев прати барети в офиса на издателя на вестника, след като не хареса един критичен материал, илюстриран със забавен колаж. И го привика на разпит по дело, прекратено поради несъстоятелност три години преди това!

От месец насам пък контролираните от мандатоносителя ДПС медии се упражняват в разпространението на клевети срещу "Овергаз". Причината - настояването на вестник "Сега" компетентните органи да проверят произхода на финансовото състояние на лидера Ахмед Доган и на бившия шеф на тотото Ирена Кръстева и нейния син Делян Пеевски, пазаруващи медии на килограм за целите на ДПС.

Преди няколко месеца премиерски съветник пък си изпусна нервите и обвини вестника в антибългарско поведение, което нямало да остане без последици. Поводът - публикуваното писмо на ЕК, в което тя разобличаваше с конкретни примери българските власти в кражби и лъжа. Нещо, което управляващите упорито се опитваха да скрият.

Всъщност точно по европейските теми "Сега" редовно става обект на публичен линч. Просто защото успява да се сдобие с повечето писма от ЕС, в които се отправят остри критики към мудността или некадърността на управляващите и се предупреждава за спиране на пари. А разследванията и коментарите на вестника се вземат предвид при съставянето на докладите на ЕК. Но вместо да си зададат въпроса какво да направят, за да отговори България на европейските изисквания за нормална държава, или защо някои европейски институции имат повече доверие на един вестник, отколкото на уверенията на официални политически лица, управляващите действат на принципа - има вестник, има проблем. И полагат всички усилия да отстранят вестника, но не и проблема. Така че вече изобщо не става въпрос за традиционното пробутване на спонсори и приятели от ловните дружинки на мястото на фирми, които не желаят да финансират под масата благоденствието на вредни за България партии и политици. Става въпрос за посегателство върху устоите на демокрацията, част от които е свободата на словото.

Странното, а може би и страшното в случая е, че в. "Сега" винаги е бил обичан от опозицията и мразен от властта. А днес и опозицията мълчи...