Вчера писахме за любовта на "материала", днес освещаваме още някои любовни техники.

"За първи път ЕС призна: Постигнахме успехи", ликува "24 часа". Прелитащият кокори взори и се щипе по дупето: бре, дали не сънувам?! Не е сън, ей го и "Труд" - "Евродоклад № 4: Известно развитие".

Брюксел явно се умори да налага с тоягата и подаде морков. Или пък реши в навечерието на Св. Валентин да е по-ласкав и праща докладче-шоколадче с две топли думи.

То си е признание в любов. Не всеки ден може да прочете човек в "Дума": "ЕК призна напредъка ни". Автор на "Труд" също разглежда доклада като любовен инструмент и се впуска в разсъждения мек ли е, твърд ли е, колко е дълъг и колко - чепат.

"Стандарт" се е постарал да сведе до знанието на народа кому дължим окуражителните докладни записки, които така топлят уморените ни европейски сърца. "Великолепната седморка", нарича групата отличници вестникът - "Спецотряд от магистрати и министри обърна доклада на Брюксел". Хероите са изброени поименно, но са им дадени и героични псевдоними плюс кратки епични бележки за подвизите на всеки един. Михаил Миков е наречен Тихата стъпка; Борис Велчев - Дръзкият; Камен Ситнилски - Дяволът за бандитите... В портретчето на Роман Василев (Острието на прокуратурата) пише буквално следното: "Зам. градският прокурор на София еднакво добре праща силни обвинителни актове и точни топки към ВОЛЕЙБОЛНИЯ кош". С уплах и ненапълно проумявайки, четем и информацията, че Желязната Меги (Тачева) "общува с всички хора, дори със селяните в кръчмата, но това по никакъв начин не й пречи с желязна воля и мека ръкавица да принуди тежката чиновническа машина да се размърда".

Въобще целият материал е образец на любовната публицистика: "Седем души показаха на Брюксел, че властта в София иска и може да смачка престъпниците, че знае как да посече рушветите".

И кой знае защо при тия смешни движения накрая народът винаги се оказва на... такова... налюбен.