Още докато го бранеше от агентите на ОЛАФ, Мирек Тополанина разбра, че тоя познат му селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той нахока агентите и пак погледна госта. По червения светоглед се познаваше, че е от новопокръстените оттатък Балкана. Високохуманен социален ръководител беше; но че е хитрец и че хитрец се е родил - и това си личеше.

Пришълецът поздрави, измънка нещо като как сте в Чехията, добре ли я карате с ротационното председателство на Великия Европейски съюз, но явно бе, че мисли за друго и друга грижа има в очите му. И като погледна някъде напред и посочи с ръка, той попита не е ли натам изходът от световната икономическа криза и епохата на лапането без граници.

На шосето беше се спряла една лимузина. Вътре седеше жена, буля Станишка, мушнала ръце в пазвите, превита. Отзад лежеше българският национално отговорен политически елит.

- Ти май болно имаш - каза Тополанина.

- Имам. Едно елитче имам болно.

Селянинът погледна към овцете, запладнени на "Позитано", задържа очите си над тях, но не ги виждаше, а погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше.

- Бе тя нашта каквато е - рече той, - остави я! Това лято елитът ми пак изполягал из плажовете на Хаваите, Рио и Маями. По едно време усетил нещо тежко, нещо студено, ей тук, на гърдите си. Като отворил очи - критичен доклад на Европейската комисия!

- Бре!

- Бре, ами, доклад. Сграбчва го и го захвърля. Бам - друг доклад го затиска. И той критичен. И още един! От тогаз не го бива. Ей го, изсъхна като неизпълнено предизборно обещание. Та го водя да найдем лъжицата, голямата лъжица. Тя, казват, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я грабне, от каквото да е болен, не е болен веке от това.

Той стана да си ходи. Трогнат, Тополанина го изпроводи.

- Човекът вика, че келепирът бил близо - каза социалният социалист.

Като чу гласа му, национално отговорният политически елит се обърна. Слаб бе, имаше още врат да налива, изпод завивката едва личаха незаконно придобитите му имущества, лицето му бе с харизмата на задник.

- Ей зад ония следприсъединителни еврофондове била лъжицата, между ония там бюджети била, е! Хайде дано я видим и ние!

- Ще я видим ли, чичо? - продума задушевно национално отговорният политически елит и алчните му очички светнаха.

Нещо се надигна в гърдите на Тополанина, задуши го.

- Ще я видите, чедо, ще я видите - високо заговори той. - Аз я видях, лъжицата, ще я видите и вие! Аз с очите си я видях, голяма такава, дълбока, двеста кила манджа побира наеднъжка. Да даде господ да я видиш, чедо, да укрепнеш, я, млад си, има още да крадеш, да крадеш...

Буля Станишка стисна очи и заплака. Социалният селянин седна зад волана, закашля се и натисна газта.

- Хайде, със здраве! - викаше след тях Тополанина. - Близо е далаверата. Все по предпазните клаузи, все по предпазните клаузи!

После, замислен, като погледна към небето, извика:

- Боже, колко национално отговорни лапачи има по тоя свят, боже!